ВИЦОВЕ: Обичам те, животно!

– Защо този старец ходи на зиг-заг из парка и спира до всяко дърво?
– Бедният… Десет години разхождаше кучето си по този маршрут, пък миналата година то взе, че умря…

😊😊😊

– Къде беше в неделя?
– За риба.
– Много ли хвана?
– Уха! Ама повечето бяха маломерни и ги пуснах обратно в язовира.
– А къде са големите?
– Ето – в бурканчето от горчица!

😊😊😊

Полезен съвет:

„Ако искате непрекъснато да ви питат дали изобщо си храните кучето, купете си хрътка!“.

😊😊😊

Учителката пита:
– Деца, кое от вас ще ми каже какво правят амебите след деление?
– Едната се обръща към стената и захърква – отвръща малкият Иванчо.

😊😊😊

Жената е бясна:
– Ще изхвърля тази котка на улицата! Пак е свършила всичко в пантофите!
– В пантофите ми? Ах, мръсно животно, ще те убия!
– Не в твоите, в мамините!
– В мамините? Ела тук, котенце, ще ти сипя малко млекце…

😊😊😊

Един програмист си имал скринсейвър с плаващи рибки.
След известно време ветеринарят поставил следната диагноза на котарака му:
„Общо изтощение на организма и социално опасно поведение“.

На оградата на някаква вила виси табелка:
„Внимание!
Чукайте силно!
Глухо куче.“

Знаете ли, че…

Според социологическите проучвания почти сто процента от хората, седнали на таралеж, ожалват собствения си задник, а съвсем незначителна част от процента се замислят за съдбата на таралежа.

– Жена ми страшно обича котките и кучетата!
– Така ли? Пък моята е вегетарианка.

В зоомагазина продавали танцуващо хамстерче. Изправено на задни лапички върху тенекиена паничка, животинчето изпълнявало сложни стъпки и потропвало весело.
– Колко? – заинтересувал се клиент.
– Петстотин!
Множко, но за дресирано животно си струва. Бръкнал се човекът, купил хамстера, отнесъл го у дома. Сложил го в паничката – хамстерът се прозял и заспал.
Клиентът се върнал в магазина.
– Какво ми пробутахте? Той изобщо не иска да танцува!
– А вие запалихте ли свещичка под паничката?

На площада пред президентството някакъв разхожда пуяк, завързан за канапче. На полицай не му харесва по толкова важен площад да се разхождат пуяци.
– Хей, ти! Разкарай се с пуяка!
– Що?
– Как защо! Ще нацапа тука! И пита още!
– Ами тия гълъби – те да не би да не цапат?
– Много си прост! Гълъбът е символ на мира!
Човекът се плясва по челото:
– Стига, бе! Сега ако седнеш да ме убеждаваш, че моят пуяк е за война…

Привечер на тясна пътечка в парка се срещат двама души с кучета. Единият води огромна породиста овчарка, другият – нещо ниско, кривокрако, приличащо на дакел. Собственикът на овчарката надменно казва:
– Моето куче е по-едро, затова трябва да ни дадете път.
– Моето куче е пък е по-зло. Хайде на бас, че ще победи вашето!
Хванали се на бас, насъскали кучетата. И кривокракото излапало овчарката на една хапка. Потресен, собственикът й пита:
– Абе, каква порода е това куче?
– А, никаква. Преди да му отрежа опашката, беше крокодил…

Пристига чуждестранен професор-българист в забутано селце. Да усъвършенства езика.
Гледа – някаква баба гони гъски и ги кълне:
– Да пукнете дано, свине проклети!
Замислил се. И решил да попита:
– Бабо, нали това са гъски?
– Гъски са! Да не си кьорав?
– А защо им казвате „свине проклети“?
– Защото тия говеда ми опасаха зелето!

В магазина докарват кашон с нова стока.
Продавачът вади от него пакетче и чете на глас:
– Суха супа. Телешка. С фиде и подправки.
Обръща пакетчето на другата страна и продължава:
– При приготвянето на този продукт не е пострадало нито едно теле…

Върви през гората хипопотам – тъжен, претъжен. Насреща му – жираф.
– Какво си оклюмал, братко?
– Остави се – казва хипопотамът. – Нищо не ми е наред. Съкратиха ме, вкъщи е бардак, пари няма и не се задават…
Жирафът почва да го успокоява:
– Братче, не се оклюмвай! Животът е така – когато на едно място не ти върви, на друго ще ти тръгне! На това му се вика диалектика – философите са го казали – в живота има и бели, и черни дни. Ако днес ти е черен ден, значи утре ще бъде бял и светъл…
След седмица жирафът пак среща хипопотама. Още по-оклюмал.
– Какво ти е, братко?- Знаеш ли, ти се оказа прав – отвръща хипопотамът. – Само че оня ден се оказа, че е бил бял…

Слонът срещнал мишката и й рекъл:
– Ти си най-нищожното от всички живи същества, които някога съм срещал!
– Бихте ли повторили – помолила мишката. – Искам да го запомня, за да го кажа на една позната бълха.