Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

По пътищата на планетата

ВИЦОВЕ: По пътищата на планетата

Съвети за туриста:

  1. Как можете в гората да разберете къде е юг?
    Погледнете дърветата. Ако дърветата са палми, значи вече сте на юг.
  1. Как можете да определите посоката на вятъра?
    Плюйте на пръста си и го вдигнете нагоре. Като постоите така около час, се запитайте: „А трябва ли ми чак толкова да знам накъде духа вятърът?“ Ако отговорът е утвърдителен – стойте си така.
  1. Ако усетите, че раницата ви започва да олеква – значи вече сте стигнали до митницата.

Самолетът излита.
Стюардесата взема микрофона и прави важно съобщение:
– Уважаеми пътници, нашият самолет ще лети по маршрута София – Пекин. Ще летим на височина десет хиляди метра. Разстоянието ще преодолеем за около петнадесет часа. Моля, затегнете коланите по-здраво. Контейнерът с храната остана на летището.

Полицай спира кола за превишена скорост. От колата слиза разтропан младеж и презрително пита:
– Какво става? Да не ти е омръзнала службата? Знаеш ли кой е баща ми?
Полицаят вдига рамене:
– Не, не знам кой е баща ви. Макар че, ако правилно се ориентирам, майка ви също често си е задавала този въпрос…

В трамвая до някаква бабичка сяда пияница.
– Бабо, ти за къде си?
– Към гробищата – отвръща сухо бабата.
– А… Добре… И аз също си отивам вкъщи…

На остър завой шофьор не удържа колата и се врязва в електрически стълб. За късмет остава невредим.
– Господи! – въздъхва той с облекчение.
Глас отгоре:
– Да, моля?
Шофьорът се измъква от тенекиите и като вижда как фаровете са прегърнали стълба, започва да ругае:
– По дяволите!
Глас отдолу:
– Брато, ако ще се разиграваме сега, сбъркал си номера!

Един тираджия рекъл:
– Колкото повече опознавам митничарите, толкова повече обиквам катаджиите!

Съвети за туриста:

  1. Как можете в гората да разберете къде е юг?
    Погледнете дърветата. Ако дърветата са палми, значи вече сте на юг.
  1. Как можете да определите посоката на вятъра?
    Плюйте на пръста си и го вдигнете нагоре. Като постоите така около час, се запитайте: „А трябва ли ми чак толкова да знам накъде духа вятърът?” Ако отговорът е утвърдителен – стойте си така.
  1. Ако усетите, че раницата ви започва да олеква – значи вече сте стигнали до митницата.

Надпис в градския транспорт:
„Уважаеми пътници,
Моля, отстъпвайте място на по-възрастните от вас!
Това ще ви спести време, разправии и нерви!!!”

Автомобилен концерн измислил ободряващ надпис за въздушните възглавници, отварящи се при катастрофа, за да предпазят пътниците:
„Поздравяваме ви! Сега Вашата кола струва много по-евтино!”

Полицай спира подозрителен тип на улицата.
– Вие сте арестуван! Имате право да мълчите, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано против вас…
– Калкулатор.
– Моля???
– Да ви видя как ще използвате срещу мен калкулатор!

Интересно четиво е правилникът за движение по пътищата! Оказва се, че за да си возиш детето в колата, трябва то да си има специална седалка с подходящ размер, съответстваща на държавния стандарт,  закрепена здраво.
Пък в автобуса може да си ги возиш прави, на коленете си, в колички, в щайгата с картофи, дори в кашон – както ти падне!

– Аз мисля, че не е хубаво да се ругаят службите за снегопочистване заради това, че два дни не са почистили снега! На първо място – два дни от предвидените в договора деветдесет са нищожен процент, а на второ – имаше неблагоприятни метеорологични условия – точно в тия дни валя сняг!

В тъмна уличка.
– Ей, я почакай! Давай парите!
– Нямам.
– А ако те преджобя и ги намеря?
– Честно – нищичко няма да намериш – всичките ги дадох за ей тоя пистолет…

Знаете ли, че…
Ако плъховете можеха да говорят, корабокрушенията щяха да са в пъти по-малко!

Възрастен парижанин обичал всяка сутрин да пие кафето си в кварталното бистро на постоянната си масичка.
Една сутрин на масата се бил настанил китайски емигрант. Старецът опитал да му обясни, че предпочита да седне на традиционното си място, но китаецът бил нещо нервен и го ритнал по главата.
На ужасените посетители рекъл:
– Когато тоя дъртак се свести, кажете му, че това беше удар № 25 от кунг-фу.
На другия ден старецът пак дошъл в кафенето с превързана глава. Китаецът, без да продума думица, отново го повалил на земята.
– Когато се свести дъртакът, кажете му, че това беше удар № 67 от кунг-фу!
На третата сутрин китаецът влязъл, огледал се, но не видял никъде жертвата си. Изведнъж – някой го праснал по главата изотзад.
На сащисания барман старецът обяснил:
– АКО тоя случайно се свести, кажете му, че това беше ключ № 32!

Министърът на транспорта пое ангажимента до края на 2023 година жителите на столицата от всяка точка на града да могат да стигнат само за половин час до задръстването на “Цариградско шосе”.

Полезна препоръка:
Никога не пийте, когато шофирате.
Защото когато ви удари някой, който пише СМС, докато кара, ще се окажете виновен вие.

– Като карам по нашите магистрали, все си мисля, че съм открил какъв им е проблемът. Асфалта го слагат неправилно – трябва да бъде наопаки – с гладката страна отгоре!

– Какво си се размислил такъв?
– Абе, странна работа… Седя и си мисля – защо в обществените тоалетни винаги мирише на влак… Това не може да бъде случайно! Трябва да има някакво научно обяснение!

В час по физика учителката обяснява на учениците:
– Според третия закон на Нютон всяко действие предизвиква равно на силата му противодействие.
От последния чин се вдига ръка.
– Какво не разбра?
– Госпожо, а защо като даваме на катаджиите пари, те изобщо не се съпротивляват?

Пътепис на английски турист:
„Хората в София са много интересни.
Когато пристигнах на летището, се качих в автобуса за града и, както ми бе препоръчано в пътеводителя, веднага си перфорирах билет.
Шофьорът рязко спря, обърна се и стреснато попита:
– Какъв беше тоя звук?