Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Алкохолът е нашият троен освободител!

ВИЦОВЕ: Алкохолът е нашият троен освободител!

В денонощния магазин.
– Колко много водки! Коя ще ми препоръчате?
– Ето тази – „Машина на времето”!
– Хубава ли е?
– Прави чудеса! Пийнеш – и вече е утре!

Най-после философският въпрос дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна намери своя отговор!
В магазините пуснаха ракиени чаши от по един литър.
И песимистите, и оптимистите се обединиха около мнението, че половин кило им е съвсем достатъчно!

– Пак си се наплюскал! Нали каза, че слизаш само за едно кафе!
– Миличко, барманът винаги така се обижда, че казвам марката на кафето неправилно, че за да не го разстройвам, си поръчах биричка…

Телефонът звъни.
– Ало! Здравейте! „Помощ за алкохолиците” ли сте?
– Да. Как можем да помогнем?
– Абе, тук с един спорим – как точно се забърква мохито…

– Нещо не ми изглеждаш добре…
– Ами, снощи с приятелите решихме да зарежем пиенето… И така се нарязахме…

Двама си купили шише ракия и започнали да се чудят къде да отидат да си я изпият. Единият предложил:
– Дай да идем на детската площадка. Чистичко, има пейки…
Другият възразил:
– Стига, бе! Там има деца!
– И какво от това? Смяташ, че ще вдигат шум и ще ни дразнят?
– Не, но ще плачат жално и ще искат от нашето шише…

– Какво ти е?
– Вчера с един приятел пихме по кило и затова тая сутрин съм в режим на ограничена функционалност.

Песимистът: Чашата е наполовина празна!
Оптимистът: Чашата е наполовина пълна!
Реалистът: Дай по още едно!

– Пиете ли?
– Ако това е въпрос, то отговорът е „не“. Но ако е предложение – да, разбира се, с удоволствие…

Коментар на стар футболен фен:
– Като започнат да ми говорят, че отборите излизат на терена с подкрепата на “Каменица” и “Загорка”, ми иде да се гръмна. Абе, момчета, хайде стига сте лочили бира – поиграйте малко, бе!

– Тате, думите „трудно“, „сложно“ и „тежко“ синоними ли са?

Бащата въздъхва:

– Не са, сине. ТРУДНО е да откажеш почерпка. СЛОЖНО е да се придържаш към приличната доза. ТЕЖКО – това пък е чак на сутринта…

Всеки път, когато рано сутринта се залепвам за чешмата, за да пия студена вода, благодаря на природата, която е сложила уста на главата ми проста.

Жената нежно шепне на мъжа си:
– Миличък, хайде вече в леглото… Че гостите се изпонапиха, ще вземе някой да те настъпи…