Жената казва на благоверния:
– Скъпи, във фурната съм сложила заек. Ще го погледаш ли докато изтичам до пазара за зеленчук?
– Разбира се, съкровище!
След половин час жената се прибира.
– Здравей, скъпи! Справи ли се?
– Миличко, виновен съм пред теб! Докато отида до тоалетната, тая гадина дългоуха излязла от фурната, отворила хладилника и изпила всичката бира!
😊😊😊
100 грама – Иска ви се да започнете всичко отначало и като начало да му цапнете още една.
200 грама – Във вас кипи любов към ближния, особено ако ближният е жена.
300 грама – Очите ви се отварят и откривате, че всички около вас са братя. Търсите кому да прегризете гръцмуля заради тях.
400 грама – Всички около вас са говеда.
500 грама – Философска доза. Мозъкът се изпълва с гениални идеи, които скапаният език не може да доведе до знанието на околните.
600 грама – Издигате се на главозамайваща висота над тоя скапан свят. И от високото ви става лошо.
700-800 грама – Нищо не си спомняте, но очевидци после ще ви уверяват, че всичко строшено е ваша работа. Проверете през свободното си време – може пък да сте потомък на чутовен юнак!
900 грама – Възниква остра и режеща душевна болка: каква стана тя, животът вече почти си замина, а дърво не съм построил, къща не съм родил, дете не съм посадил. Приисква ви се да започнете всичко отначало – да станете, но успявате само да легнете. „Келнер, още сто грама под трета маса!“
1000 грама – Е, станалото станало, а кило водка си замина като едното нищо!
😊 😊 😊
Двама каубои – млад и стар, влизат в бара. Старият казва:
– Тук забъркват страхотен коктейл – „Лунна светлина“. Ще му пийнем ли по едно?
Младият клати глава:
– Не искам!
Старият:
– Барман, два коктейла „Лунна светлина“!
– Ама не искам!
Старият вади колта, опира дулото между очите на младия и ръмжи:
– Ако не пиеш, ще те застрелям като куче!
Младежът изпива чашата на един дъх, обръща очи и пада от столчето. Старият го вдига, свестява го и му бута пищова в ръката:
– А сега го насочи към мен, за да му ударя и аз едно!
😊😊😊
Седи си в стомаха салатата. Изведнъж – пляс – нещо се лисва отгоре й.
– Ти какво си? – сърди се салатата.
– Ракия.
– И за какво те изпиха?
– За здравето на Петър Петров.
Мирясва салатата, пак си лежи в стомаха. И пак нещо се плисва върху нея.
– Ти пък какво си?
– Ракия.
– И за какво те изпиха?
– За здравето на Петър Петров.
И така – няколко пъти. Накрая салатата се размърдва и казва:
– Абе, хубав човек ще е тоя Петър Петров, аз що не изляза да го видя какъв е…
От риболовния съюз направили постъпки пред МОК да признае риболова за олимпийски спорт.
Събрали две папки документи, съставили делегация, написали командировъчни…
След месец делегацията се прибира.
– Убедихте ли ги? – питат посрещачите.
– Почти – отговарят гордо делегатите. – Остана само да ги убедим, че бирата не е допинг!
