Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Детенце хубаво, пиленце любаво…

ВИЦОВЕ: Детенце хубаво, пиленце любаво…

Майката се прибира от работа. Насреща й търчи синчето и се хвали:
– Мамо, мамо, измих чиниите!
– Браво, Иванчо!
– Мамо, мамо, измих и пода!
– Браво, Иванчо!
– Мамо, мамо, котката е бременна!
– Браво, Иванчо…

Учителката дала на децата за домашно да измислят сами задачи. На другия ден започва да ги изпитва:
– Марийке, кажи своята задача!
– Вчера купих пет шишета бира, а днес в хладилника са останали…
– Достатъчно. Петърчо, прочети своята!
– Сутринта имах двайсет цигари в кутията, а сега…
– Достатъчно. Иванчо, ти пиеш ли?
– Не, госпожо!
– А пушиш ли?
– Не, госпожо!
– Слава Богу! Добре, хайде сега всички да чуем твоята задача…
– Един познат имаше пет цигари трева…

Попитали ученик:
– Колко време може да издържи без скафандър човек в открития космос?
Момченцето изобщо не се замислило:
– Практически – вечно…

Майката решава да предаде урок по приложна биология:
– Ето, да вземем тази лъжичка. Тя е сребърна. Среброто е антисептик и убива всички микроби във водата. Затова – винаги ще си разбъркваш чая с тази сребърна лъжичка.
– Да, и после да пия чай с умрели микроби в него, така ли?

Нощен разговор:
– Мамо, може ли вода?
– Стани и си налей!
– Мързи ме, мамо, моля те, стани ти!
– Ако стана сега, така ще те напердаша!!!
– Добре, де, тогава като идваш да ме биеш, ще донесеш ли и вода?

Знаете ли, че…

Енергия – това е нещо, което всяко дете притежава в излишък до момента, в който го помолите да свърши нещо.

Час по отвари в „Хогуортс“.
Професор Снейп преглежда домашните работи на учениците.
– Мис Грейнджър, какъв цвят отвара получихте?
– Червен.
– Добре… Десет точки за Грифиндор. Потър, а вашата отвара с какъв цвят е?
– Оранжев.
– Учудващо добре, Потър… Пет точки за Грифиндор… Мога ли да погледна във вашето котле, Лонгботъм?… Това какво е?
– Отварата, сър!
– Какъв цвят е?
– Черен!
– Лошо, Невил… По-лошо, отколкото можеше да се очаква… Отнемам петдесет точки от Грифиндор… А сега – внимавайте всички! Залегни!

Синът на електротехник се прибира у дома с подуто око.
– Какво стана? – пита разтревожената майка. – Да не би някой да те удари?
– Не – отвръща момчето, – една оса беше… Оказа се, че единият й край не е добре изолиран…

– Мамо, аз на кого приличам? – пита едно момиченце.
– На мен.
– А ти на кого?
– На баба ти.
– А баба ми на кого?
– На прабаба ти.
Момиченцето писва:
– Ама ние да не сме матрьошки!

Първи учебен ден. Учителката обяснява на първолаците:
– Деца, в училище трябва да се спазва редът. Трябва да седите на местата си, без да говорите, и ако искате нещо, да вдигнете ръка.
Веднага от последния чин се вдига една ръка.
– Нещо искаш да попиташ ли, момченце?
– Не, госпожо, само проверявах как работи системата.

Учителката пита:
– Деца, коя птица не вие гнездо?
– Кукувицата!
– Правилно, деца! А знаете ли защо?
– Защото си живее в часовника!

Мисионер пристига на далечен остров.
– Добър ден, господине! – приветства го малко момченце на пристанището. – Да ви нося ли куфара?
– Благодаря ти, синко – отвръща мисионерът.
– Ей, как ще се зарадва мама! Тя все се надяваше, че такто ми един ден ще се появи!

– Колко изкара днес? – пита строго бащата.
– Четири – отвръща плахо синът.
– А защо само четири, а не пет или шест?
– Защото имахме само два часа, другите бяха свободни…

Синът се прибира вкъщи и съобщава тържествено:
– Тате, утре се свиква мини родителска среща! Само за избрани!
– Каква е тая среща? Кои ще бъдат на нея?
– Само ти, директорът и класната!

Майката се разпорежда:
– Николай, бързо да си измиеш врата! Днес ще идва на гости леля Вера.
Детето мърмори:
– И какво, ако вземе, че не дойде, аз цял ден като глупак ще ходя с измит врат, така ли?

Изпитват хлапе.
– Колко прави 4 плюс 8?
– Шестнайсет!
– А 12 плюс 7?
– Двайсет и осем!
– Странно смяташ… Татко ти какво работи?
– Келнер, госпожице!

– Реши ли теста?
– Ами, мисля, че да… Не беше труден.
– Не беше труден? А втората страница?
– Ама и втора страница ли имаше?

Знаете ли, че…

На човечеството са му били нужни милиони години, за да развие интелекта си от маймуна до създател на интернета.
И само няколко десетилетия, за да замени интелекта с интернет…

Нова приказка

Изпекла бабата питка, пък питката скочила през прозореца и хукнала да си обикаля нивата.
Бабата викнала след нея:
– Само в МакДоналдс не ходи, ще ти бутнат кренвирш отзад!

Момченце се прибира от училище угрижено. Майка му го пита:
– Какво учихте днес?
– Учителката ни обясняваше как Бог е създал жената от реброто на Адам.
– А защо нямаш настроение?
– В междучасието малко се сбихме и сега ме болят ребрата… Страхувам се, че ще имам жена…

Знаете ли, че…
Децата сплотяват скараните семейства.
Докато при бездетните семейства мъжът и жената се бият един друг, при тези с деца съпрузите задружно си пердашат децата!

Бабата играе карти с внучето. По едно време го хваща в измама.
– Ей, ама ти лъжеш!
– Да, бабо…
– Знаеш ли какво става с тези, които лъжат на карти?
– Знам, бабо! Печелят!

– Деца – казва учителката, – кой ще ми каже какво означава предупредителният пътен знак, на който е нарисуван възрастен човек, водещ за ръчица малко детенце?
От последния чин се вдига ръка.
– Кажи, Иванчо!
– „Внимание – педофили!”, госпожо!

– Госпожо, моля ви, контролирайте детето си! Непрекъснато ме имитира!
Майката веднага взема мерки:
– Петърчо, престани да се правиш на идиот!

Забелязали ли сте, че на детските кубчета с букви от азбуката буквичките “У”, “Х” и “Й” винаги са на едно и също кубче.
Обаче някои свръхнадарени деца се изхитрят да си играят едновременно с три комплекта кубчета!

Момченце с втурва в полицейското управление:
– По-бързо! Един там бие баща ми!
Полицаят излиза с детето и наистина вижда двама мъже ожесточено да се пердашат на тротоара.
– Кой е татко ти, момченце?
– Ами те това сега си го изясняват…

Двама братя плахо подават на баща си училищните си тетрадки – целите в червено от бележките на учителката. Напрегнато очакват резултата, скрити от родителския гняв в кухнята. След известно време от хола се чуват ругатни: „Изроди, безделници, некадърници, мързеливи добитъци…”
Пауза.
След това – отново – „Кой ви е учил на това бе, идиоти, дегенерати, тъпаци…”
По-смелият от братята поглежда през ключалката.
– Няма страшно – тате гледа мач.

Как лети времето…
В началото на миналия век наказвали децата, като ги оставяли без обяд.
В наши дни децата биха го приели като награда.

В клиниката на бъдещето „Деца по поръчка”
– Бих искала да е умно като Айнщайн, да има фигурата на Ван Дам, и да е красиво като Том Круз…
– Забравихте да споменете пола…

– Деца, напишете съчинение, като използвате думичките „маска”, „тръба” и „плавници”.
2019 година.
– През лятото бяхме на море. Плувах с плавници, маска и тръба – казват й шнорхел.
2020 година.
– През лятото бяхме на море. Тате ходеше без маска и се разболя. В болницата му натикаха в гърлото тръба. Едва не опъна плавниците!

– Тате, защо казваш, че си имал свръхестествени способности?
– Когато бях на твоите години, излизах на улицата без телефон и си намирах приятелите, където и да са се запилели.

Мили родители,
Ако искате да разберете дали детето ви притежава лидерски качества, заведете го на село и наблюдавайте действията му – дали то ще тича подир гъските, или гъските – след него.

– Не мога да разбера откъде се вземат хо­рата, родени през но­ември! Зелето вече е в каците, щъркелите са отлетели…

– И това, внучето ми, беше отдавна, отдавна, много отдавна…
– Колко отдавна?
– Ами… Толкова отдавна, че хората в автобусите още се возели без маски…
– Стига бе, дядо! Не ми разказвай приказки – аз сериозно те питам!

– Тате, като си бил малък и е нямало интернет, какво сте правили?
– Живяхме, синко, живяхме…

– Мамо, мамо, децата в училище не ме обичат!
– Защо, моето момче?
– Казват, че съм бил пинтия!
– Сериозно? И кой ти го казва?
– Дай пет лева, ще ти кажа!

Зъболекарят излиза от кабинета с прясна лепенка на показалеца и казва на майката на малкия пациент:
– Имаше дълбок кариес, обработих зъба и сложих на детето пломба. Не му позволявайте да хапе никого поне още два часа!

– Млади господине – пита саркастично учителката, – бихте ли ни обяснили как така се е случило, че съчинението ви съвпада дума по дума със съчинението на брат ви на същата тема от миналата година?
– Елементарно, госпожице. Имаме си обща сестра…

Старец гледа през балкона към вътрешния двор на блока и въздиша:
– Хубаво е да си млад… Свобода, безгрижие, дори бедността не е проблем… Ето ги долу, горкичките – петима пушат една цигара, а им е весело, весело…

Химик се хвали пред приятелите си:
– Синът ми вчера произнесе първата си дума!
– Браво! Какво каза?
– Парааминоарсенбензолхидрохлорид!

Момченце се прибира у дома разплакано.
– Какво е станало? – пита майка му.
– Наби ме един от по-големите.
– Божичко! Утре отивам при директора! Ще можеш ли да го разпознаеш, за да му го посочиш?
– Сега вече всеки може да го познае. В джоба ми е дясното му ухо!

Обезпокоена майка води детето си на лекар.
– Докторе, защо на дъщеря ми очите са й дръпнати като на японче и непрекъснато е ухилена до ушите?
Лекарят преглежда детето:
– Бих препоръчал като му плетете плитка, да не опъвате толкова косичката.

– Мамо, мамо, може ли вече да нося сутиен?
– Махай ми се от главата!
– Мамо, моля те, вече съм на четиринайсет години!
– Млъкни, сине, че ще ти отпукам един!

– Сбъднаха ли се твоите детски мечти?
– О, да! Като малък мечтаех всяка вечер да ходя на цирк.
– И ходиш ли?
– Глупости! Защо? Ами че ние живеем в истински цирк!

– Тате, вярно ли е, че хората са произлезли от маймуните?
– Вярно е, моето момче.
Детето се разплаква.
– Излиза, че аз съм осиновен, така ли?

Образователната реформа най-после е приключила.
Годината е 2030-а.
Училище. Час по физика.
– Деца, кой ще ми каже как протича електрическият ток по проводниците?
– С Божията помощ, госпожице!
– Браво, Иванчо! Шест!

Двама пенсионери.
– Снощи по телевизията даваха някакво момиченце, което от трибуната на ООН искаше да му върнат откраднатото детство.
– Ей, че нагло младо поколение! На нас ни свиха пенсионния осигурителен фонд, на тях детство им се прищяло!

Учителката поучава класа:
–  Мили деца, запомнете – тези, които получават само петици и шестици, ще отидат в рая. А двойкаджиите – в ада…
От последния ред някой вдига ръка.
– Госпожо, а няма ли начин да завършим училище живи?

Реклама.

Скъпи ученици, предлагаме ви новата ни услуга – „Брат за междучасието”! Едър наш служител с криминална външност срещу скромно заплащане може да посети училището и в голямото междучасие да се застъпи за вас пред посочен от вас учител!

Часът вече е започнал, когато в стаята се втурва закъснял ученик и без разрешение си сяда на мястото.
Учителката казва строго:
– Излез навън и влез отново както трябва.
Ученикът неохотно се надига и мърмори:
– Влез-излез, влез-излез… Това тук да не ти е Windows…

– Мамо, помниш ли вазата от китайски порцелан, която се предава по наследство от поколение на поколение?
– Разбира се, миличко. Защо питаш?
– Защото моето поколение преди малко прекъсна тази традиция!

Учителката наказва невъзпитан ученик да напише сто пъти изречението „Никога няма да говоря на учителите на „ти“.
На другия ден детето пристига с две ситно изписани тетрадки.
– Какво си направил?
– Написах го не сто, а двеста пъти, госпожице.
– Ама защо?
– За да ти е по-приятно!

Столетник стига до просветление:
– Като чета как децата на звездите пишат за родителите си в мемоарните си книги, започвам да разбирам защо някои животни си изяждат потомството.