Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Икономията е майка на мизерията

ВИЦОВЕ: Икономията е майка на мизерията

Из биографията на честен бизнесмен:
„Като комсомолски активист господин Колев завинаги запомнил завета на Партията, че няма нищо по-скъпо от Родината.
Затова, когато падна Берлинската стена и се появи възможност всеки предприемчив българин да излезе на световния пазар, изборът на стока за господин Колев беше очевиден и лек…“

Телешоп.
След като размахва десет минути някакви ножове и прославя качествата им, водещият поглежда право в камерата и казва:
– На вас не ви харесва нашата реклама? Няма лошо! Ако знаехте какъв боклук е стоката, която рекламираме…

– Вярно ли, че улично куче е ухапало нашия директор?
– Вярно е.
– Странно… Откъде кучето може да е разбрало, че точно този тип е нашият директор?

Разярен клиент звъни във фирма за недвижими имоти:
– Юристът ви къде е?
– Нямаме щатен юрист.
– А математик поне имате ли?
– Математик? Че защо трябва да имаме математик?
– Защото ей сега идвам да ви умножа по нула!

При психоаналитика.
– Докторе, напоследък силно, ама много силно, направо маниакално се безпокоя от състоянието на икономиката…
Докторът, успокоително:
– Ама какво говорите! Успокойте се – никаква икономика няма, това са само халюцинации, бълнуване, измислици… Ей, вие да не би да прекалявате с пиенето, а?

Нова версия на „Котаракът в чизми“:
Имало едно време един мелничар…
Когато усетил, че идва сетният му час, решил да раздели имуществото си между тримата си синове.
– Ега ти несправедливото разпределение – казал четвъртият син.
Пък петият даже не знаел…

До стената се е подпрял просяк.
– Подарете на бедния чифт стари обувки… Подарете на бедния чифт стари обувки…
– Че твоите са съвсем нови и здрави – диви се минувач.
– Точно в това е проблемът – пречат ми на бизнеса!

Било през зимата. Студ, поледица.
Добре облечен бизнесмен тръгнал към колата си, подхлъзнал се на замръзнала локва и паднал по задник.
– Ух, мамицата ти… – викнал бизнесменът.
После извадил от джоба си бележниче и си записал:
„Да не забравя да се обадя на мама“.

Добронамерени приятели информират стар бизнесмен за похожденията на младата му съпруга.
– Само за последната седмица тя ви измени с трима!
Старият бизнесмен отвръща мъдро:
– Младежи, запомнете от мен: по-добре да имате 25% от добра сделка, отколкото 100% от лоша!

Първо златно правило на управлението:
В екипа, който ръководите, винаги има един човек, който разбира за какво става дума.
Задача на добрия ръководител е да го открие и веднага да го уволни!

При известен адвокат пристига добре облечен бизнесмен.
– Искам да завъртим с вас една далаверка…
– ???
– Четох онзи ден, че един американец пушил по кутия на ден, а после осъдил тютюневите концерни за това, че от цигарите им е хванал рак и им одрал няколко милиона.
– Да, има един прецедент.
– Аз пък искам да осъдя „Смирноф“!
– За какво?
– За всички мацуранки, които съм оправил на пияна глава!

Знаете ли, че…

Колкото повече усилия за разрешаването си изисква един проблем, толкова по-малък е смисълът от решаването му!

Обява:

„Спешно се търси главен счетоводител. Условията са отлични – два дни работа, пет години – лежане, заплата – по споразумение“.

– Как си?
– Добре.
– С какво се прехранваш?
– Пиша.
– Да не си станал писател или журналист?
– Не, пиша на тате да ми прати пари.

Две дечица се дразнят:
– Моят татко е по-богат от твоя!
– Пък моят е по-умен от твоя!
– Моят татко даде на твоя цял куп пари назаем!
– Пък моят татко никога няма да му ги върне!

Данъчният инспектор обяснява на фермера:
– Няма никакъв смисъл да опитвате да укривате данъци. В края на краищата вашите пари се връщат отново при вас – знаете как, субсидии, програми…
– Разбрах – казва фермерът. – Сега ще отрежа опашката на кучето, та да има с какво да вечеря…

Знаете ли, че…
Бог е създал хемороидите, за да не си мислят IT специалистите, че може ей така, просто да си седят и да получават купища пари!

– Имам две новини – едната лоша, другата – добра. С коя да започна?
– Давай първо лошата!
– Лошата? Не, по-добре да не я знаеш.
– А добрата?
– Тя е по-добра, но не е вярна…

– Когато бях млад, бях беден… И сега, след толкова години тежък, честен и съвестен труд… Вече не съм млад…

В данъчното пристига писмо:
„В последно време загубих съня си – измъчва ме съвестта, защото неправилно декларирах приходите си за миналата година. Изпращам ви 600 долара. Ако сънят ми не се върне до седмица, ще ви пратя и останалите“.

Между адвокати.
– Спечели ли делото?
– Почти.
– В какъв смисъл – “почти”?
– Хонорара вече го получих, а делото още не е насрочено.

– Келнер, в менюто рибата е зачеркната, а видях, че на онази маса сервирате риба!
– Е, от една друга маса върнаха порцията.

– Защо Бог е сътворил картофите?
– За да могат и бедняците да одират на някого кожата.

Скръндза влиза в магазина.
– Колко струват ония, двете кутии бонбони?
– Ако вземете и двете – седем и петдесет.
– А ако взема само тази, отляво?
– Тогава – пет лева.
– Добре, дайте ми оная, дясната.

Измислили ново изтезание – с вода.
Връзват човека на стол и пускат чешмата. След около час той бавно започва да полудява, като опитва да изчисли каква сметка ще му тръснат в края на месеца.

След изтощителна нощ в игра на покер мъжът се прибира и казва на жена си:
– Ако знаеш как ми провървя! Оня, синия костюм, който ми купи за двеста лева, успях да го проиграя за шестстотин!

В данъчното.
– Декларирали сте, че приходите ви за изминалата година са шест милиона.
– Точно така.
– А по наши данни разходите ви за същия период  са осем милиона.
– Точно така.
– Как ще обясните това?
– Как… Как… Виждате – не мога да свържа двата края!

– Може ли един аспирин?
– Заповядайте. От днес малко е поскъпнал.
– Тогава дайте ми вчерашен!

Офис. Делова среща между двама бизнесмени.
Вратата се отваря и влиза непознат младеж.
– Извинете, може ли да ви прекъсна за малко?
– Нямаме време!
– Няма да отнеме много време, нося си „Калашников”…

Турист любопитства в малко градче:
– Има ли тук някакви забележителности?
– Има. Кметът. Не взема подкупи.
– Сериозно? Това непременно трябва да го видя!

– Нашата фирма търси касиер.
– Че нали миналата седмица си назначихте?
– Да, де! Точно него търсим!

Дама подава оплакване за кражба чрез взлом.
– Откраднаха ми перлена огърлица…
– Бихте ли описали как изглеждаше, госпожо – моли дежурният полицай.
– Като истинска!

В данъчното влиза измачкан човечец и любопитно почва да шари между бюрата.
– Какво обичате? – питат го.
– Аз? Нищо. Само исках да видя какви са хората, за които работя…

Срещат се двама.
– Ей, като те видя, веднага се сещам за Пешо!
– Защо? Че ние никак не си приличаме!
– Да, ама и той ми дължи сто лева.

Интересно наблюдение:
С всеки месец заплатата ми става все по-малка и по-малка, а като сума не се променя!

Знаете ли, че…
Вашата заплата е просто месечният абонамент на работодателя ви за вас!

Най-после откриха тайната на пословичното българско трудолюбие:
Българинът работи или за аптеката, или – за ипотеката…

– Добър ден, с цел запазване на сигурността, нашият разговор ще бъде записан. Днес да са ви звъняли от името на банката телефонни мошеници?
– Не, вие сте първият.

Из показанията на крадец на цветни метали:
„Чух в храстите подозрителен шум и отидох да проверя. Там имаше чувал с медни жици. Помислих си, че крадецът се крие някъде наблизо, реших да го хвана и седнах да го чакам край чувала. Но той се промъкна изотзад без да го усетя, оказа се полицай, който, за да се измъкне, взе, че обвини мен. А аз съм невинен!”

– Уви, тия три милиарда не ме направиха щастлив човек. Не в парите е щастието – казал тъжно по телевизията един милиардер.
И си помислил: „Виж, ако бяха четири…”

Както са тръгнали нещата, скоро май у нас няма да има и помен от пенсионната система.
Затова пък пенсионната реформа ще е вечна!

– Не знам как да престана да бъркам в хладилника през нощта!
– Искаш ли да ти кажа?
– Да ти кажа мога и аз, а как да престана!

– Повишиха ми заплатата и не знам какво да направя. Ако не кажа на жената, тя сигурно ще ме обвини, че не са я повишили, защото съм глупак.
– Ами – кажи й!
– Е, не съм чак такъв глупак!

Из описание в обява за апартамент под наем:
„Огромен гардероб, в който може да се завре цял хипопотам, да се скрие трупа на любовник, любовник от мъжа, собственика от данъчните – и те изобщо да не се срещнат!”

Полезен съвет:

Преди да излезете от къщи, помислете – струва ли си това из­лизане цяла маска за еднократна употреба!

Не разбирам тая па­ника – „Не усещам ми­рис! Нямам вкус!”
Ами не сте ли забеля­зали, че от четвърт век ви продават неща, които не миришат на нищо и нямат никакъв вкус – би трябвало ве­че да сте свикнали!

– Вие крадете ли от бюджета?
– Да, и какво от то­ва?
– Ами ако научат?
– Е, вие научихте. И какво от това?

Репортерка на улицата.
– Може ли един въпрос? Защо според вас правителството няма да въведе отново карантина, както тази пролет?
– Много просто! Ако ни затворят по къщите, кой ще им купува маските, дезинфекционните разтвори, ръкавиците, шлемовете? Само на едните пушачи бюджетът няма да издържи

На вниманието на здравното министерство:

Напомняме ви, че социалната дистанция се измерва в левове, долари и евра. Физическото разстояние между обектите се измерва в метри!

Полезен съвет:

Преди да излезете от къщи, помислете – струва ли си това излизане цяла маска за еднократна употреба!

На лекарите им плащат малко – и пак работят.
И на учените плащат малко – пък изобретяват.
Защо да не приложим този опит и при депутатите?
Или – поне при футболистите?

Полезен съвет:

Ако предложите нещо новичко, а останалите са против вашето предложение, можете да им отговорите с думите на София Ковалевска: „Когато Питагор открил своята знаменита теорема, принесъл в жертва на боговете сто бика. Оттогава всички говеда се боят от новото”…

Собственик на голяма фирма обичал да казва на служителите си:
– За пари всеки глупак би дошъл да работи за мен. Обаче на мен глупаци не ми трябват!

Улична сергия.
– Госпожо, купете си тази маска, погледнете как подхожда на палтото ви!
– Може ли да я премеря?
– Ама разбира се!
– Само че с нея трудно се диша.
– Глупости говорите! Толкова народ я премери преди вас и никой не се оплака!

– Какво щеше да направиш, ако имаш един милион?
– Ще се правя, че го нямам!

Знаете ли, че…

Ако ви кажат, че живеете в уютна и приветлива обстановка, това означава, че къщата ви е малка, тясна и задръстена с мебели!

На перона изнервен пътник чака влака сред куфарите си.
Началник гарата идва при него.
– Изчакайте следващия влак в ресторанта. Влакът от Пловдив, пристигащ на четири и двайсет и седем, няма да спре.
– Защо? Да няма промяна в разписанието?
– Не. Ама аз, говедото, дадох на машиниста петдесет лева назаем миналата седмица…

Автомобилен концерн измислил ободряващ надпис за въздушните възглавници, отварящи се при катастрофа, за да предпазят пътниците:
„Поздравяваме ви! Сега Вашата кола струва много по-евтино!“

Срещат се двама бизнесмени.
– Как е бизнесът?
– Кое?
– Бизнесът!
– От половин година вече нямам бизнес.
– Сериозно? И какво имаш?
– Проблеми…

В кръчмата един плаче над чинията със салата.
– Какво е станало? – питат го приятелите. – Нещо по време на отпуската ли?
– По-лошо. Две седмици ме нямаше вкъщи и като се прибрах, видях, че вратата на апартамента е разбита. Крадците бяха обърнали вътре всичко наопаки…
– И какво са откраднали?
– Нищичко! И като разбрах, ми стана едно обидно…

Срещат се двама бизнесмени.
– Как е бизнесът?
– Кое?
– Бизнесът!
– От половин година вече нямам бизнес.
– Сериозно? И какво имаш?
– Проблеми…

Промоция:
Който събере пет капачки от нашата бира, получава шестата капачка напълно безплатно!

Знаете ли, че…

Икономистите са предсказали девет от последните пет икономически кризи?

Жул Верн описал пътешествието до центъра на Земята.
Хърбърт Уелс създал Невидимия човек.
Рудолф Распе изстрелял барон Мюнхаузен с оръдие до Луната.
Но на конкурса за фантастични истории с голяма разлика победи известен наш политик, пожелал скромно да остане анонимен, който обяснил собствеността на пет-шест апартамента със своя честен труд.

– Едно не мога да разбера. Защо държавата така стриктно изчислява колко трябва да бъде границата на бедността, а не изчислява каква трябва да бъде границата на забогатяването!

– Много си весел днес!
– Получих още едно писмо от съдия-изпълнителя. Най-отгоре пише „Последно уведомление”.
– Кое му е хубавото?
– Как кое – значи вече няма да ме тормози!

– Не мога да разбера едно нещо – защо не намалят ДДС от 20 на 12 процента! От това държавата ще е направо на далавера! Ако сега не й плащат 20 процента, тогава няма да й плащат само 12!

– Реших да се боря с телефонните измамници.
– Е, че как?
– Изобщо не чакам те да ми позвънят! Изпреварвам ги – звъня в банката и я пращам по дяволите!

Валутен коментар:

„Вследствие на неочаквания спад на курса на долара днес за един долар дават… Абе, за един долар вече не дават и на околовръстното!”

Как казват на човек, който с радост помага на хората да си решат проблемите, а скромно настоява да остане неизвестен?
– Корупционер!

– Какво е безкрайност?
– Ами – безкрайно можеш да гледаш пакета с три неща, които са ти пробутали под предлог, че са на цената на две и да си задаваш въпроса: „Това пък от какъв зор го купих?”

На стъпалата на квартална църквица, свити на завет във входа, седят трима клошари.
На стар вестник са нарязали някакъв салам, опъват направо от шишето някаква съмнителна шльокавица. Кашлят. Плюят. Пийват по още едно и единият доволно отбелязва:
– Хубав ден беше днес! И за ядене има, и пиене намерихме… Е, това е живот!
По същото това време, две хиляди километра западно от тях, след обяд от 12 ястия, в огромните кресла на елитен английски клуб са потънали трима джентълмени.
Полумрак, камината гори, по дъбовата ламперия на стените играят отблясъци.
Единият джентълмен отпива глътчица шестгодишен коняк от кристалната чаша и въздъхва:
– Да, господа… Западът е обречен…

В Африка е горещо.
И у нас през лятото е горещо.
В Африка живеят зле.
И ние не живеем кой знае колко добре.
В Африка има чума по свинете.
И у нас имаме африканска чума по свинете.

Боже Господи, ами че ние вече живеем в Африка!

Печална констатация:
Всички важни събития в живота на човека се случват, когато е съвсем гол.
Раждането…
Първият секс…
Последната вноска за ипотеката…

В апартамента на доктора се запушил каналът. Пристигнал водопроводчикът, чукнал тук, мушнал там, сменил нещо, залепил друго.
– Готово. Петстотин лева.
– Петстотин лева? За пет минути работа? Аз съм неврохирург, дванайсет години съм специализирал, но даже на мен петстотин лева за пет минути не ми плащат!
Водопроводчикът вдига рамене.
– Нормално. И на мен, докато бях неврохирург, не ми плащаха.

Откритие на века:

Оказало се, че малко от счетоводителите знаят, че ако в разходен ордер се увие стис­ка трева и се изпуши – то той ще се превърне в приходен!

– Като гледам новините ми дойде наум как пенсиите да се вдигнат двойно.
– Как?
– Ами, ако премиерът влезе в казиното и заложи на червено целия държавен бюджет – мислиш ли, че ще загуби? Ето ти пари и за пенсии, и за заплати, и за всичко!

– Във вестника пише, че палмовото масло било безвредно.
– Абсолютно вярно! Ако не го ядеш, разбира се.

Откритие на излизане от данъчното:
– Мама му стара, колкото повече обичаме Родината, толкова по-малко й харесваме!

И запомнете, скъпи сънародници – да се гасят пожарите е икономически неизгодно. Да се лекувате – също е неизгодно.
Абе, и вие май, като ви гледам, не сте много икономически изгодни на държавата – ами ако вземете, че доживеете до пенсия?

– Много мразя, когато просяците по ъглите подрънкват със стотинките в чашките си. Защо им доставя такова удоволствие да показват, че имат повече пари от мен!

Шефът на фирмата държи реч по случай десетгодишния й юбилей:
– Във всеки бизнес съществуват милион начини за печелене на пари, но само един от тях е почтен…
Подпийнал служител си позволява да се обади:
– Кой, шефе?
Шефът искрено се възмущава:
– Че аз откъде да знам?