Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Най-леко се умира с медицинска помощ

ВИЦОВЕ: Най-леко се умира с медицинска помощ

– Докторе, тези зъби, които ми сложихте, много ме болят!
– Аз нали ви казах, че ще са като истински!

В чакалнята пред кабинета на стоматолога десетина души напрегнато се вслушват в шумовете зад вратата.
Тихото бръмчене на бормашинката изведнъж се сменя с адски вопли и писъци. Чакащите притеснено се споглеждат, по-слабонервните си тръгват.
След минута от кабинета излиза пациентът. Страдалците разтревожено питат:
– Ама наистина ли толкова боли?
Пациентът изплюва в близкото кошче отхапан пръст.
– И още как!

Визитация в болницата. Докторът застава до леглото на поредния болен, проучва картона му:
– Боя се, че имам за вас две новини. Едната – добра, другата – лоша…
– Казвайте бързо лошата, добрата не ме интересува!
– Защо?
– Аз съм журналист, докторе!

Един лекар до късно през нощта не могъл да заспи. Мъчела го съвестта и все си мислел: „Може би не трябваше да стигам до интимности с пациентката…”
Изведнъж вътрешен глас му прошепнал: „Не се измъчвай! На всички лекари им се случва понякога такова нещо”.
Лекарят се успокоил и заспал. На сутринта се събудил бодър и с усмивка си рекъл: „Наистина на всички лекари им се случва…”
В този момент вътрешният глас му прошепнал: „Но не всички лекари са ветеринарни…”

Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават как към тях се приближава човек с присвити колене и ръце, наврени между краката, който прави странни гримаси.
Първият доктор:
– Гледай, гледай, какво прави артритът от хората!
– Какъв артрит, това си е церебрална парализа.
– А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е!
– Аз пък твърдо съм убеден, че е церебрална парализа!
Докато те спорят, човекът с мъка се доближава до тях и шепне:
– Извинете, къде тук е тоалетната?

Много солиден кабинет.
В креслото седи още по-солиден бизнесмен.
Влиза солидна секретарка:
– Преди малко се обадиха от Медицинския факултет…
– Да, добре… Те са под наш патронаж. Какво искат пак?
– Искат да им помогнем.
– Ама и те стават нахални! Тази седмица нали им помогнахме! И миналата! И по-миналата!
– Да, ама сега искат инструменти и оборудване. Трупове си имали вече достатъчно…

В града започва епидемия.
Дежурният лекар прави рекорден брой ваксинации. В края на работното време излиза от кабинета, поглежда отчаян огромната опашка пациенти и залепва на вратата си бележка:
„За икономия на време, моля уважаемите пациенти да влизат заднишком!”

При травматолога идва жена с бинтовани ръка и крак.
– Какво се е случило? – пита лекарят.
– Като пуснах пералнята, ме удари ток през ръката.
– А кракът?
– Ами, толкова се ядосах, че отвърнах на удара.

В кабинета влиза пациент.
– Вие май вече сте идвали при мен – забелязва докторът. – Бихте ли ми припомнили фамилията си…
– Петров, докторе.
– А, да… Плеврит?
– Не, Спас!

Седял си древногръцкият мислител Сократ на брега на морето и си мислел за нещо.
Някакъв запъхтян човек го попитал:
– Оттук току-що претича един убиец, не го ли видя?
– А какво е това – убиец? – попитал мъдрецът.
– Човек, който е убил друг човек.
– Значи – палач?
– Не, този уби без присъда.
– Войник?
– Не, такъв, който убива хората по домовете им.
– А – въздъхнал мъдрецът, – съжалявам, лекар оттук не е минавал…

Консилиум.
– Е, колеги, какво ще правим с пациента от седма стая? Ще го лекуваме ли или да го пуснем да си живее?

Ветеринар сбъднал мечтата си – завършил и хуманитарна медицина.
В първия работен ден при него идва пациент.
– От какво се оплаквате?
– Докторе, имам хемороиди.
– Добре, легнете на кушетката, вдигнете опашка…

– А пък на един мой приятел лекарят му препоръча лечебно гладуване. Да знаете колко пари спести! И за погребение, и за деветини, и за четиридесет дни му стигнаха!

Докторът недоумява:
– Операцията мина като по учебник, възстановяването беше бързо, анализите бяха идеални, лекарствата ги пиеше по часовник – пък умря… Какво ли го уби?
Сестрата вдига рамене:
– Ами – видя сметката за операцията.

– Кое е за предпочитане – болестта на Алцхаймер или на Паркинсон?
– Със сигурност – Алцхаймер!
– Защо?
– Много по-добре е да забравиш да си платиш бирата, отколкото да си я разлееш по панталоните.

– Чу ли, че в аптеките маските свършили – заради коронавируса?
– Братче, аз съм вече на седемдесет и пет, имам си хипертония, простатит, псориазис, камъни в бъбреците, тахикардия и алергия към котки! Такава конкуренция между желаещите да ме уморят, че коронавирусът изобщо няма да може да се вреди!

Реформа в здравеопазването:
За да се спрат бабите, които изпреварват опашката при личния лекар, под предлог, че само ще попитат нещо, пред кабинетите на личните лекари вече ще се монтират „лежащи доктори”!

– В нашата сбъркана държава всичко се прави наопаки…
Така казал един лекар, докато сестрата правела клизма на поредния му пациент.

На операционната маса.
– Докторе, не ме ли познавате? Преди време нали аз ви продадох дипломата за висше образование!

Съобщение във вестника:

Министерството на здравеопазването предупреждава: вече всичко е опасно за вашето здраве!

Студентите по медицина решили да се пошегуват с професора. Задигнали скелета от аудиторията, подпряли го на вратата на кабинета и почукали.
Професорът отворил, видял кокалите насреща си и се възмутил:
– Винаги правят така – чакат до последния момент и чак тогава търсят компетентна медицинска помощ!

Черен лекарски хумор:
„Съпротивата на организма е по-силна от човешката!“

Любимият съвет на психолозите:
– Ако чувствате, че всичко вече ви е опротивяло и омръзнало, опитайте да се разсеете с нещо друго!

Зъболекарят прави деликатна забележка на пациента:
– Не е необходимо да отваряте чак толкова широко уста.
– Докторе, нали казахте, че трябва да вкарате в нея огледалото, инструментите, бормашината…
– Така е, но аз ще си остана отвън!

Седи си психиатърът в празния си кабинет и си говори сам:
– И откога започнахте да виждате по стените подскачащи човечета?

Студентите по медицина решили да се пошегуват с професора. Задигнали скелета от аудиторията, подпряли го на вратата на кабинета и почукали.
Професорът отворил, видял кокалите насреща си и се възмутил:
– Винаги правят така – чакат до последния момент и чак тогава търсят компетентна медицинска помощ!