Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Тъп-тъп-тъпизми

ВИЦОВЕ: Тъп-тъп-тъпизми

Лекция в медицинския университет.
– Най-важното, което трябва да запомните, колеги, е че в случай на измръзване първото ви действие е да разтриете измръзналото място със сняг.
Глас от последните редове на аудиторията:
– А през лятото – с какво?

Старо армейско правило:
Ако предметът се движи – отдай чест.
Ако предметът не се движи – забърши му прахта!

Сред казармения плац лежи отрязана глава.
Сержантът крещи неистово:
– Дежурният!
Тича дежурният.
– Какво е това?
– Глава, господин сержант!
– Виждам, че е глава. Защо не е подстригана?

Пенсиониран военен отива за риба.
Сяда на брега на реката, вади буркана с червеи и командва:
– Да не се посочваме! Един доброволец – две крачки напред!

Една от загадките на съвременната цивилизация:
Защо на фейс-контролите в нощните заведения назначават типове, които никога не биха ги преминали?

– Дядо ми все ми казваше: „Ако едната врата се затваря, то винаги другата ще се отвори“… Не е ли мъдро?
– Помня го дядо ти – много скапани гардероби правеше.

В ресторанта.
Клиентът:
– Ех, колко вкусно беше едно време, когато бях млад – топнеш хляба в солчицата, понатъркаш с чесънче… Вкусотия!
Сервитьорът:
– Извинете, не разбрах виното Шабли за порцията стриди от коя реколта предпочитате?

– Тая суша ще ме съсипе! Да знаеш как мечтая да чуя дъжд, буря, гръмотевици…
– Ами – иди си вкъщи, сложи тухла в пералнята и я включи на центрофуга!

В днешно време песента „Как ще преживея час без теб“ означава само, че красавицата си е изгубила смартфона.

Вила – това е място, където изпращат да изживеят своите достойни старини пенсионираните мебели от апартамента.

Из учебника по електротехника:
„Електрическият ток не бие. Той просто действа при самозащита!”

Алпинист се катери към Еверест. С последни сили стига до върха. А там – на най-високото – будистки храм. А сред храма – будистки монах.
Влиза алпинистът и пита:
– Извинете, това истина ли е или е халюцинация заради кислородния глад?
– А какво е това – истина? – отвръща загадъчно монахът.
– Аз тогава къде съм? – съвсем се обърква алпинистът.
Монахът отвръща с въпрос:
– Младежо, теб някой път пращали ли са те да идеш на майната си?
– Много пъти.
– Е, значи вече си стигнал…

Съобщение на Главната прокуратура:

Има справедливост!
Само че е несправедливо разпределена.

Млада репортерка взема интервю от Мойсей:
– Господин Мойсей, казвате, че сте водили евреите четиридесет години през пустинята. Разкажете, моля ви, за нашите зрители някоя забавна случка от това вълнуващо пътешествие!

– Чу ли? Уволнили са директора на метеорологическия институт!
– Че защо?
– Ами – обвинили го, че не е осигурил достатъчно дъжд и сняг през зимата!

Мачът е скучен. Очевидно – уговорен.
На трибуните някакъв се прозява:
– Като ги гледам, аз тук седя по-бързо, отколкото тия долу тичат…

Според политкоректното определение псувнята вече не е словосъчетание на мръсни думи, а словосъчетание на думи с разширен емоционален диапазон.

Полезен съвет:

Ако искате да се избавите от хлебарките, научете ги да четат! И ги абонирайте за някой от дебелите седмични вестници.
След месец, когато вече са се пристрастили към четенето, им прекратете абонамента.
Тогава те ще отидат при съседите – да четат техните вестници.

Във фейсбук:
– Някой да препоръча най-добрия рибен ресторант в Ница, цените са без значение.
Коментар:
– В Ница ли си? Преди час те видях в маршрутката!
Отговор:
– Много си тъпа, трябва ми седмо водоравно с осем букви!

– Какви ги бърбориш, нищо не ти разбирам! Да не си станала полиглот?
– Не, но преди Нова година реших да понауча малко езици… Малко румъски, сръбски, македонски, гръцки, турски…
– От какъв зор?– Ами ние сме толкова малка страна – човек не знае къде ще се събуди…

Плешивец си купува нов лосион за коса.
– И действа ли? С толкова много съм се мазал – не пораства и не пораства!
Аптекарят показва с пръст:
– Виждате ли този с мустаците ей там? Това е жена ми – а тя само подуши тапата!

– Помните ли, че преди да измислят Интернет смятахме, че причина за тъпотата е недостатъчната информация?
– Така беше.
– Е, оказа се, че сме грешали…

Реклама:
Опитайте новото ни производство – „Сухари с вкус на хляб“!

– Вчера напръскаха с някаква отрова царевицата – мислите ли, че пчелите могат да я пренесат в кошера?
– Какво говорите – това е една много качествена отрова! Най-много да измрат.
– А като измрат пчелите, ще се качи ли цената на меда в магазините?
– Глупости говорите! Какво общо има между пчелите и меда, който се продава в магазините!

Репортер разглежда цеховете на голям завод. По едно време гледа – сред машините тича някакъв и псува на поразия.
– Кой е тоя? – пита репортерът.
– Главният инженер.
– А защо псува така?
– Ами… Защото почнахме да правим трактор, пък то не стана трактор…
– А какво стана?
– Ами това, дето го казва сега, това стана!

Съдията не свири явна дузпа. Вбесен, нападателят крещи:
– Купи си очила бе, кьорчо!
Съдията бърка в джобчето си за картон.
– Какво каза???
– А така, пиши, за да не забравиш! И слухов апарат си купи!

– Вчера получих странно писмо – с въпрос „Трябват ли ви петстотин и шейсет лева?“ Досетих се, че това е някакво мошеничество и натиснах “Не”.
– И какво?
– Ами – като отидох в банката, видях, че сметката ми е празна…

Имало едно време две момченца. Едното било добро, другото – лошо.
Излезли те веднъж на улицата да си поиграят, поиграли си малко, пък започнали да се плюят.
Лошото момченце наплюло доброто четири пъти, а доброто наплюло лошото девет пъти.
Тогава един минувач им направил забележка, че не е хубаво да се плюе по улиците.Момченцата престанали да се плюят и започнали да плюят по минувача.
Лошото момченце го улучило седем пъти, а доброто – дванадесет…

Поука: Доброто винаги побеждава!

– Вчера извъртях страхотен номер! Пуснах във вестника обява, че на централния площад точно в дванайсет по обед се свиква митинг на тъпаците!
– И какво? Дойде ли някой?
– Пълен площад!
– Стига, бе!
– Ами да! Целият град се изсипа да види кои ще участват в митинга!