Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Черничко, но не чак дотам

ВИЦОВЕ: Черничко, но не чак дотам

– Днес видях реклама за кучешка храна. Мисля да си купя!
– Ти пък! Защо?
– Ами – пише, че била за кучета, по-стари от седем години, и връщала вкуса към живота!

– Когато някой олигарх започне да обяснява как през деветдесетте е започнал от нулата, като продавал на улицата семки, все ми се иска да го попитам – а какъв калибър бяха семките – 5,5 мм, 7,62 или направо 9?

За ползата от спорта:

Хората, които правят утринна гимнастика, умират сто пъти по-рядко от всички останали.
Защото са сто пъти по-малко от всички останали, разбира се.

Директорът на магазина звъни на секретарката:
– Как е фикусът?
– Ох, как да ви кажа… Няма го вече…
– Какво стана?
– Ами, пожарникарите без да искат го закачиха с шланговете…
– Ама и ти си една… Можеше малко по-деликатно, все пак съм в отпуск… Трябваше да ми кажеш, че е била трудна седмица, фикуса не са го поливали достатъчно… И така… А как е магазинът?
– Ами – същата работа, лоша седмица, не го поливаха достатъчно…

Треньорът по карате се прибира вкъщи притеснен.
– Току-що във входа ме причакаха петима и опитаха да ми вземат телефона.
– И какво стана?
– Ами – сега имам шест телефона и не знам какво да ги правя…

Предупреждение в детската градина:
„Деца, не пипайте оголените жици с мокри ръце!
Влагата може да ги повреди и да стане късо!”

– Има ли нещо общо между сватбите и погребенията?
– Много общо! Задължен си да присъстваш само на собствените, от другите можеш и да изклинчиш!

Всекидневие:
Пари няма, но се оправяте някак.
Лекарства няма, но се лекувате някак.
Съд няма, но се съдите някак…

Дванайсет реплики, които не бихте искали да чуете,
докато лежите на операционната маса:

  1. Опа-а-а…
  2. Някой да ми е виждал часовника?
  3. Ох, и защо вчера се нацепих така…
  4. Ей, кой е откъснал страница 47-а от инструкцията?
  5. Пусни това! Изплюй! Дай! Лошо куче!
  6. Така… Той вече имаше деца, нали?
  7. Давайте по-бързо! След половин час започва мачът!
  8. Сестра, дайте… Как му беше името… Онова там, лъскавото… Не това, кьорава ли сте… Е, вече няма значение…
  9. Колега, щом твърдите, че това тук е апендиксът, тогава онова там какво е?
  10. Копелета! Пак спряха тока!
  11. Никой да не мърда! Падна ми контактната леща!
  12. Е, колеги, мисля, че днешната операция ще бъде за всички добър урок!

– Марче, помниш ли, като пожела на Генчо да пукне дано?
– Да, и какво от това?
– Ами… Мисля, че много ще се зарадваш…

– Позволете ми да ви уведомя, милорд, че в салона за пушене има двама крадци.
– Добре, Джон. Донесете ми пушка номер три и светлия ловджийски костюм

… И попитал Бог човека:
– Харесва ли ти този живот?
– Не – отвърнал човекът, – но алтернативата е още по-гадна…

След славна битка при краля идва рицар – със смачкани доспехи и опърлени пера по шлема.
– Ваше величество, обещах ви главата на страшния дракон. Изпълних обещанието си – ето я!
Кралят поглежда главата, после почва да рови нещо зад трона:
– Сър Ланселот, аз ви обещах ръката на принцесата… А, да… ето я!