Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Черничко, но не чак дотам

ВИЦОВЕ: Черничко, но не чак дотам

– Магазин за вратовръзки. Влиза щастливо семейство.
– Може ли да погледна синята връзка? – казва мъжът.
– За какво ти е синя – имаш поне десет – обажда се жена му.
– Тогава дайте ми червената – казва мъжът.
– Само не червената – толкова вулгарен цвят!
– В такъв случай – зелената!
– Да не си откачил? Зеленото носи нещастие!
Мъжът вади пистолет и застрелва жена си.
– Мисля, че ще се спра на черната…

Един се прибира от погребението на тъща си.Времето се разваля, изведнъж притъмнява, събират се черни облаци, святка мълния, чува се оглушителна гръмотевица.
Човекът поглежда нагоре:
– А, майко, значи вече си пристигнала…

Двойка си лежи кротичко след бурен секс.
– Мило,  кажи ми нещо, което никога няма да забравя!
– На това канапе умря дядо ми…

Дъждовна английска вечер. Английски лорд седи пред камината с чаша топъл скоч с лимон в ръка.
Вратата се отваря, влиза джентълмен и без да каже нищо на лорда, се качва в спалнята на съпругата му.
Лордът звъни на иконома и поръчва още един скоч.
След половин час джентълменът се връща от спалнята доста разстроен:
– Извинете, че смущавам уединението ви, сър… Но тази вечер Вашата съпруга бе необичайно хладна към моите чувства…
Лордът поглежда джентълмена съчувствено:
– Е, тя и приживе не беше много темпераментна…

SMS 1:

Прочетете на глас: „Сикона ламиле бобана лакили умдодо жарат фарскала би”.

SMS 2:

Току-що прочетохте индийското заклинание, предпазващо от полови контакти цяла година!

– Защо обявиха пенсионерите за рискова група?
– С тия пенсии дълго не се изкарва.

На масичка в парижко бистро пияница рони мътни сълзички:
– Нямам си вече никого… Нито роднини, нито приятели… И най ми е жал за Морис… О, Морис! И защо ли се ожених за вдовицата ти…

Пред гарата се срещат двама. Единият, с огромна синина под окото, едва мъкне огромен куфар.
– Откъде тоя бушон? – пита го приятелят му.
– Жена ми ме удари…
– Сериозно? Моята само с пръст да ме беше докоснала, аз нея…
– Че ти какво мислиш, че влача в тоя куфар?

Всички двигатели на самолета спират и той полита като пирон надолу. Сред пътниците има свещеник. Той опитва да овладее паниката:
– Братя и сестри! Нека всички в този час се хванем за ръце и се помолим на Господа да ни прибере при себе си, на небето!
Един от пътниците добавя:
– И ако може по-експедитивничко, че летим в обратната посока!

Операция.
Пациентът, омотан с маркучи и жици, лежи почти бездиханен. Хирургът, в кръв до лактите, рови нещо из коремната му кухина.
Изпод масата се чува едно жално:
– Мяу!
– Пст! – вика хирургът.
Изпод масата, пак:
– Мяу!
– Няма ли кой да разкара това животно оттук! – вика хирургът.
Изпод масата, отново:
– Мяу!
Хирургът, бесен, отрязва нещо от пациента и го хвърля в краката си:
– На, дано се задавиш, та да млъкнеш!

Знаете ли, че…

Една капка никотин може да убие кон.
А една капка хероин – да го накара да се чеше с копито по муцуната.

Заловили двама наемни убийци и започнали да ги разпитват:
– Вие ли убихте Иван Иванов?
Заподозрените отричат.
Включват ги към детектор на лъжата и отново питат:
– Вие ли убихте Иван Иванов?
– Не!Детекторът показва, че казват истината.
– Поръчвали ли са ви да убиете Иван Иванов?
– Не!
Детекторът пак показва, че не лъжат.
– Дадоха ли ви куфарче с пластичен експлозив, за да взривите Иван Иванов?
– Не!
Детекторът отново не показва лъжа.
Нямало как, пуснали ги.
Двамата излезли на свобода, влезли в първото капанче, за да пийнат едно, та да дойдат на себе си след тридневните разпити. По едно време единият се плеснал по челото:
– Сетих се! Оня, дето го взривихме, се казваше Иван Иванов!

Веднъж при Александър Дюма дошъл опечален познат:
– Почина литературният критик на „Фигаро”…
– Ужасно – въздъхнал Дюма.
– Тъй като не е оставил никакво имущество, сега се налага да събираме пари за погребението му… Бихте ли помогнали с пет франка?
– Вземете десет – рекъл щедро Дюма, – и погребете двама критици!

Заловили двама наемни убийци и започнали да ги разпитват:
– Вие ли убихте Иван Иванов?
Заподозрените отричат.
Включват ги към детектор на лъжата и отново питат:
– Вие ли убихте Иван Иванов?
– Не!
Детекторът показва, че казват истината.
– Поръчвали ли са ви да убиете Иван Иванов?
– Не!
Детекторът пак показва, че не лъжат.
– Дадоха ли ви куфарче с пластичен експлозив, за да взривите Иван Иванов?
– Не!
Детекторът отново не показва лъжа.
Нямало как, пуснали ги.
Двамата излезли на свобода, влезли в първото капанче, за да пийнат едно, та да дойдат на себе си след тридневните разпити. По едно време единият се плеснал по челото:
– Сетих се! Оня, дето го взривихме, се казваше Иван Иванов!

– Кой казва, че по време на криза няма промоции! В нашия магазин има!
– Каква?
– Ами, закупилите два и повече метра въже, получават калъпче сапун съвършено безплатно!

Черен виц
Детенце пита майка си:
– Мамо, как се раждат децата?
– Ами… Първо – излиза главичката, после – раменцата, после – телцето и накрая – и краченцата…
Детенцето продължава с въпросите:
– А кой ги сглобява после?

При психолога.
– Разбирате ли, имам огромен проблем – съпругът ми не може да понася кучето ми…
– Сложен проблем… Но имате избор между две възможности – можете да ги сприятелите, или да го отровите.
– Кого?
– Е, имате избор…

Вкарват в килията нов затворник. Старите веднага любопитстват:
– Ти какъв си?
– Студент.
– А защо тогава си тук?
– Не отидох на упражнение по квантова физика.
– Стига, бе! И затова ли вкарват вече? А защо не си ходиш на упражненията?
– Тоя ден бях зает. С двама приятели трябваше да обираме една банка…

Спасител на плажа чете озадачено инструкцията:
„За да спасите давещ се адвокат, необходимо е първо да свалите крак от главата му…“

– Е – казва тържествено лекарят, – струва ми се, че и за вас вече дойде денят, в който ще трябва да кажете „не” на цигарите, алкохола и жените.
– Докторе, ама аз съм мъж! – отчайва се пациентът.
– Е, можете да продължавате да се бръснете.

– Докторе, моля ви, елате бързо! Мъжът ми сутринта стана, изпи хапче против болки в стомаха, след това – витамините си, лекарството против грип, прахчето за черния дроб и сиропа за кашлица. И в момента, в който запали цигара, се чу ужасен взрив!

Пациентът внимателно следи изражението на лекаря, който пише нещо в картона.
– Какво, докторе, май че ще трябва да спирам цигарите, а?
– Че защо… Няма нужда… Късно е…

Професор-паразитолог се взира през микроскопа в нещо:
– Ах, гадинке, отдавна не се бяхме виждали…

Палачът се прибира у дома с мръсен чувал, в който нещо шава.
Жена му пита гнусливо:
– Какво си домъкнал?
Палачът, гузно:
– Абе, взех си малко работа за вкъщи…

Два лъва се разхождат из оазиса и откриват под една палма заспал рицар кръстоносец.
Единият лъв недоволно ръмжи:
– Писна ми от тия консерви…

Попитали радио Ереван:
– Каква е разликата между глупака и гения?
– Възможностите на гения изобщо не са безгранични – отвърнало всезнаещото радио.

Някога, не много отдавна, правоохранителните органи измислили хитроумен план – да вербуват сред престъпниците тези, които притежават качества да се доберат до самия връх на престъпната йерархия.
Е, после животът си каза своето – лошите се добраха до върха, но започнаха те да вербуват…

Знаете ли, че…
В ада грешниците ги карат да догледат всички филми, които са изключили с дистанционното, преди да стигнат до средата.
А в рая – там на праведниците непрекъснато им въртят само любимите…

– Днес видях реклама за кучешка храна. Мисля да си купя!
– Ти пък! Защо?
– Ами – пише, че била за кучета, по-стари от седем години, и връщала вкуса към живота!

– Когато някой олигарх започне да обяснява как през деветдесетте е започнал от нулата, като продавал на улицата семки, все ми се иска да го попитам – а какъв калибър бяха семките – 5,5 мм, 7,62 или направо 9?

За ползата от спорта:

Хората, които правят утринна гимнастика, умират сто пъти по-рядко от всички останали.
Защото са сто пъти по-малко от всички останали, разбира се.

Директорът на магазина звъни на секретарката:
– Как е фикусът?
– Ох, как да ви кажа… Няма го вече…
– Какво стана?
– Ами, пожарникарите без да искат го закачиха с шланговете…
– Ама и ти си една… Можеше малко по-деликатно, все пак съм в отпуск… Трябваше да ми кажеш, че е била трудна седмица, фикуса не са го поливали достатъчно… И така… А как е магазинът?
– Ами – същата работа, лоша седмица, не го поливаха достатъчно…

Треньорът по карате се прибира вкъщи притеснен.
– Току-що във входа ме причакаха петима и опитаха да ми вземат телефона.
– И какво стана?
– Ами – сега имам шест телефона и не знам какво да ги правя…

Предупреждение в детската градина:
„Деца, не пипайте оголените жици с мокри ръце!
Влагата може да ги повреди и да стане късо!”

– Има ли нещо общо между сватбите и погребенията?
– Много общо! Задължен си да присъстваш само на собствените, от другите можеш и да изклинчиш!

Всекидневие:
Пари няма, но се оправяте някак.
Лекарства няма, но се лекувате някак.
Съд няма, но се съдите някак…

Дванайсет реплики, които не бихте искали да чуете,
докато лежите на операционната маса:

  1. Опа-а-а…
  2. Някой да ми е виждал часовника?
  3. Ох, и защо вчера се нацепих така…
  4. Ей, кой е откъснал страница 47-а от инструкцията?
  5. Пусни това! Изплюй! Дай! Лошо куче!
  6. Така… Той вече имаше деца, нали?
  7. Давайте по-бързо! След половин час започва мачът!
  8. Сестра, дайте… Как му беше името… Онова там, лъскавото… Не това, кьорава ли сте… Е, вече няма значение…
  9. Колега, щом твърдите, че това тук е апендиксът, тогава онова там какво е?
  10. Копелета! Пак спряха тока!
  11. Никой да не мърда! Падна ми контактната леща!
  12. Е, колеги, мисля, че днешната операция ще бъде за всички добър урок!

– Марче, помниш ли, като пожела на Генчо да пукне дано?
– Да, и какво от това?
– Ами… Мисля, че много ще се зарадваш…

– Позволете ми да ви уведомя, милорд, че в салона за пушене има двама крадци.
– Добре, Джон. Донесете ми пушка номер три и светлия ловджийски костюм

… И попитал Бог човека:
– Харесва ли ти този живот?
– Не – отвърнал човекът, – но алтернативата е още по-гадна…

След славна битка при краля идва рицар – със смачкани доспехи и опърлени пера по шлема.
– Ваше величество, обещах ви главата на страшния дракон. Изпълних обещанието си – ето я!
Кралят поглежда главата, после почва да рови нещо зад трона:
– Сър Ланселот, аз ви обещах ръката на принцесата… А, да… ето я!