Ама абсолютно нищо ти нямаше

 Пребледнелият млад мъж седна внимателно на ниския стол и отпусна главата си на една страна, така че хладната басмена тапицерия да облекчи пламтящите му буза и слепоочие.

– О, Боже – стенеше той. – О, Боже, о, Боже, ох!

Момичето с ясни очи, безгрижно седнало на кушетката, му се усмихваше лъчезарно.

– Не се чувстваш много добре днес – каза тя.

– О, чувствам се страхотно – отвърна є той. – Великолепно. Знаеш ли в колко часа се събудих? В четири следобед. Точно в четири. Оттогава се опитвам да стана и всеки път щом вдигна главата от възглавницата, имам чувството, че ще вземе да се изтърколи под леглото. Това направо не е моята глава. Струва ми се, че е нещо, принадлежало някога на Уолт Уитман. О, Боже, о, Боже, о, Боже!

– Как мислиш, дали едно питие няма да ти се отрази добре? – попита момичето.

– Казваш, клин-клин избива и може да ме избави от махмурлука? О, не, благодаря. Моля те, повече не ми и намеквай за това. Никога вече няма да се повтори. Обещавам! Погледни ми ръката – трепери като колибри. Кажи ми, ужасно ли се държах снощи?

– Ама как? Всички бяха в чудесно настроение. Нищо ти нямаше.

– Да, бе! Трябва да съм бил гвоздеят на вечерта. Всички ли ми се сърдят?

– За Бога, не – възкликна тя. – Всички бяха на мнение, че си много забавен. Разбира се, Джим Пиърсън се стегна леко по време на вечерята, но само за малко. Остананалите го задържаха и не му позволиха да стане от стола. Успяха да го успокоят някак. Мисля, че от другите маси изобщо не забелязаха. Абсолютно никой не забеляза.

– Искал е да ме бие? О, Боже! Какво съм му направил?

– А, защо? Нищо. Нищичко. Абсолютно нищо ти нямаше. Но нали си го знаеш Джим? Побеснява, когато си втълпи, че някой ухажва Елинор.

– Флиртувал съм с Елинор? – попита той. – Наистина ли?

– Разбира се, че не. Просто є правеше компания. Според нея беше много забавен. Мисля, че є беше много приятно. Е, по едно време малко се ядоса, когато изсипа мидения сос в гърба є. Но бързо є мина.

– Боже мили! – изпъшка той. – Миден сос в гърба й! Представям си как се е процеждал по всеки прешлен! Какво ще правя сега?

– Ще се оправи, не се тревожи – отвърна му тя. – Просто є изпрати цветя или нещо такова. Няма място за притеснение. Нищо не се е случило.

– Не, не се притеснявам – каза той. – Има ли на света нещо, от което да се притеснявам? Щом нищо не се е случило! О, Боже, о, Боже. Да съм правил някои други очарователни номера на вечеря?

– Държа се съвсем нормално – каза тя. – Стига си се вайкал. Беше любимецът на всички. Само управителят на хотела беше малко разтревожен, защото не искаше да престанеш да пееш, но като цяло не му беше много неприятно. Той каза само, че се страхувал да не затворят отново заведението заради големия шум. Но лично на него му беше все едно. Мисля, че му беше приятно да те види в толкова добро настроение. Как иначе щеше да пееш в продължение на един час? А на всичкото отгоре изобщо не беше чак толкова високо.

– Пял съм, значи. Трябва да е било нещо специално.

– Не си ли спомняш? Редеше песните една след друга. Всички в ресторанта те слушаха. Хареса им. Само дето настояваше да изпееш някаква песен за мускетари или нещо такова и всички ти шъткаха да мълчиш, а ти все я подххващаше отново и отново. Беше великолепен. Всички ние се опитвахме да те накараме да поспреш за минутка и да хапнеш нещо, но ти не искаше и да чуеш. О, колко забавен беше!

– Нищо ли не хапнах за вечеря? – попита той.

– Нито троха – отвърна тя. – Всеки път, когато сервитьорът ти предлагаше нещо, ти го тупаше по гърба и разправяше, че е твоят отдавна изгубен брат, подменен още в люлката от някаква циганка, и го уверяваше, че всичко твое е и негово. Човекът направо изпадна в истерия.

– Няма как иначе. Наистина съм бил душата на вечерта. И какво се случи след този мой бляскав успех със сервитьора?

– А, нищо особено. Някакво старче с побелели коси, което седеше в другия край на салона, започна да не ти харесва, особено противна ти беше вратовръзката му и ти много настояваше да отидеш и да му го кажеш. За щастие успяхме да те изведем навън, преди човекът наистина да се ядоса.

– Извели сте ме, значи. Можех ли да ходя?

– Да ходиш? Разбира се – усмихна се тя. – Абсолютно нищо ти нямаше. Само ако не беше онова противно заледено място на тротоара, където седна, доста рязко, между впрочем, горкичкият ми. Но това би могло да се случи на всеки.

– Да, бе, да. Значи се срутих на тротоара. Това обяснява неприятната болка в… Ясно. А след това какви ги свърших?

– О, Питър! Как може да седиш тук и да казваш, че нищо не си спомняш след всичко това! Мислех си, че може и да си беше малко подпийнал по време на вечеря, всъщност, абсолютно нищо ти нямаше, нали разбираш, но съм сигурна, че беше в отлично настроение. От момента, в който падна на земята, стана съвсем сериозен – никога не съм те виждала такъв. Не помниш ли как ми каза, че никога не си разкривал пред мен своята истинска същност? О, Питър, просто няма да го преживея, ако ми кажеш, че не си спомняш прекрасната дълга разходка, която направихме с таксито! Спомняш си, нали? Ако кажеш не, мисля, че това ще ме убие!

– О, да! – набързо потвърди той. – Разходката с таксито. О, да, разбира се. Доста дълга, нали?

– Обикаляхме и обикаляхме, и обикаляхме из парка – започна да разказва тя. – А дърветата така блестяха на лунната светлина! И ти каза, че никога преди това не си подозирал, че имаш душа.

– А, това сигурно съм го казал. Типично за мен.

– Наговори ми такива прекрасни неща. А аз през цялото време досега нямах никаква представа какво чувстваш към мен, затова и не смеех да ти покажа какво аз чувствам към теб. И изведнъж – тази нощ! О, Питър, скъпи, мисля, че тази разходка с таксито е най-важното нещо, което се е случвало някога и на двама ни.

– Да, предполагам, че си права.

– И ще бъдем толкова щастливи – продължи тя. – Ох, искам да кажа на всички! Но не съм сигурна дали да го направя. Може би ще е по-интересно да го запазим само за себе си.

– Мисля, че така е по-правилно – сподели той.

– Не е ли прекрасно? – попита тя.

– Да, страхотно е. – Прекрасно!

– Знаеш ли какво – попита той, – ще имаш ли нещо против, ако пийна нещо? Искам да кажа, така, просто с медицинска цел, нали разбираш? Няма да се справя сам, така че, моля те, помогни ми. Имам чувството, че ще припадна всеки момент.

– Убедена съм, че ще ти се отрази добре – изрази готовност тя. – Горкото ми момче, толкова е неприятно, че се чувстваш зле. Ще ти донеса уиски със сода.

– Честно, не мога да проумея как изобщо разговаряш с мен, след като снощи съм се държал като пълен идиот. Може би е по-добре да отида в някой манастир в Тибет.

– О, бедният ми глупчо! – нежно отвърна тя. – Мислиш, че ще те пусна където и да е. Престани да говориш така. Абсолютно нищо ти нямаше.

И тя скокна от кушетката, целуна го бързо по челото и изтича от стаята.

Бледият младеж погледна след нея и поклати бавно и дълго глава, след това я отпусна в овлажнелите си треперещи ръце.

– О, Боже, о, Боже, о, Боже!