И жена му не може да паркира, но той е уникум. От половин час гледам неудачника, какво друго да правя!
Телевизор ли да пусна, музика ли да слушам, къщата ли да чистя, да пазарувам ли – все тая, скука!
Май трябваше да се върна на работа, то хубаво имам доход от наеми, няма да умра от глад. Ама по цял ден нищо да не правиш, не става! Скука!
Майка ми и тя с нейните лекции – да си търся гадже, да се задомявам, че наближавам 40. Нали излизах по срещи, не една, тези от интернет търсят само безплатен секс, а къде другаде да ги срещна?! Няма! Това ми е мястото и за запознанства, и за общуване! На фитнес не ми се ходи, това мъже ли са, мъжкият трицепс им действа повече от гола жена! „Протеиномери“ – така ги наричаше една приятелка, тя ходеше с такъв. Живееш с уред, не с мъж.
Ще се стегна, не може вечно така, отпуснала съм се като желе, дрехите ме мързи да просна. Трябва да намеря нещо интересно, да ме грабне, да се стресна, да се събудя, приспах си мозъка, на път е да се самоизключи!
Подариха ми тук една измишльотина, пакет с езикови приложения. Ще взема да уча гръцки, само той ми е интересен, предполагам, че заради морето и храната. Интересна джаджа, чак говори! Калимера, Ефхаристо, С’агапо – много красив език, любопитен – хем архаичен, хем звучен – как се свързват тези звуци, уж е близко Гърция, пък няма нищо общо с нас. Сложили и въпроси – „Пос се лене“ – как се казваш. „Ме лене Мая“ – казвам се Мая. Лесно е, как ги измислят – всичко има, класация даже. Състезание между потребителите.
Естествено, само аз и още един учим гръцки, кой друг има толкова време, освен нас – паразитите – ха-ха! Някакъв Бисер, има 570 точки. Аз току-що натрупах 23, има да го гоня, ама че майтап! Тази седмица още ще наваксам, ще види той – Бисер – ама име?!
За три дни го догоних, минах началното ниво, нали уж беше много напреднал – да го видим сега! 580 точки, миличък, ще ми дишаш подметките. Минах начинаещи, не съм спала, но си струваше.
Гледай го – кога направи 1000 – ей, не така, още една нощ ли да сомнамбулствам?! Този не спи, не яде, по-зле е от мен! Няма! Днес ще мина напреднали, поне до средата. Ръчкай, не спирай, няма как да има повече време от мен, не е реално.
Е, добре де – 2000 точки, кога?! Това е – има повече време, някакъв човек с повече свободно време от мен – възможно ли е?!
Сигурно и той живее от наеми, има доход, ще вземе да излезе същият, може пък и да се разбирам с такъв човек?! Сякаш ми чете мислите. Може би и той ми гледа точките, забелязал ме е. Вдигна ли нивото, наваксва веднага?! Вижда, че му отговарям, възможно ли е да ме търси, да ме вика така?! Да съм станала любопитна, какво ли си представя?! Аз съм с ник – „Несмеяна“. Казва си: „Интересна личност с такъв оригинален ник“. Може да си фантазира как изглеждам – страстна, надъхана мацка, уча езици с неповторима скорост.
И той така, има пари, има време, пък видимо имаме и общ интерес. Може да се мотаем двамата из града, заедно да се запишем на езиков курс. Представям си – след курса на гръцки ресторант, вечер – таверна. Само компания му трябва на човек, другарче. После сме в Гърция, по островите, и двамата вече говорим свободно. Заговаряме се с местните, канят ни, танцуваме хасапико, там се хващат за раменете. После и двамата си взимаме по една портокалопита и по една чаша рецина. Отпиваме и се гледаме, после гледаме морето – хе-хе – роман написах!
Как ли изглежда Бисер?! Представям си го малко като Гого – първата ми изгора. Напомняше младия Брат Пит – захаросан и мъжествен в едно.
Само да не е муфта, да не е някой, който знае, че имам имоти. Беше ми се лепнал един, играеше го влюбен и само мереше квадратурата. Айде… ходи другаде да мериш! Еми, по-млад, обичал какички – на ти! Бързо го надуших де, не успя да ме омотае.
Бисер ще е различен, усещам… Толкова упорит, личи живецът, прозира някак… Пак вдигна точките, минал е на следващото ниво. Това е начин да те забележат, а не – „какво предлагаш“ или „и другото жилище ли е в центъра“.
И все пак… да е нежен, да изслушва, да иска да знае какво мисля, да го вълнува… И да се къпе, да е чист, чистоплътен! Това е много важно. Ще се досеща какво искам, какво ми е – без думи, без обяснения, без уговорки… естествено някак.
Да му пиша ли, той може да не смее, за да не ме уплаши. Деликатен! Има опция „Пиши на профила“. Ще се възползвам – ха-ха – палава съм!!!
„Здравей, и двамата учим гръцки. По принцип е доста рядкo.“ А?!
Отговаря ми веднага:
„Здравей, да, така е, по принцип е труден език, но на мен ми е лесен и приятен.“
Ах ти?! Езикът ли ти е приятен, игривецо, или друго, а…?!
„От колко време си в платформата?“ – пиша му.
„От две години. Първо учих японски“ – отговаря ми.
„Аз съм отскоро. Но бих искала да си намеря приятели тук“ – пробвам го.
„И аз, хубаво е да имаш приятели, които обичат гръцкия, доста е рядкo.“
А, така! Падна ми! Сега:
„Искаш ли да пием по кафе, тъкмо да упражняваме на живо, може утре в седем някъде?!“
Ей, закъсала жено, стана нападателна, ами такава съм си, защо да се крия!?
„В седем не мога, късно е, до шест съм на занималня, а после идва майка ми да ме вземат с колата. Свободно време имам само в неделя сутрин, в събота съм на карате. В кое училище учиш?“
Зоя Христова
