Днес по тъмно бай Джевдет
се събуди и адет
нали има на Доган
да се кланя, бре – таман
да му стори темане,
зад гърба си: – Не, не, не! –
чу и що да види – сам
там, внушителен, голям,
изтопорчил се Делян
и му вика: – Бай Джевдет,
май дойде и твоя ред!
Днес, не дойдеш ли при мен,
ще ти се стъжни хептен,
знай, животецът – ела
и кажи ми: „Евала!
Ти, Деляне, днес си баш!“
Що да стори? Че кураж
бай Джевдет си вече няма,
клекна…
Работа голяма –
и на господаря нов
ще се кланя, ще въздиша…
Най е важно в таз „любов“
да върви алъшвериша.
Борислав Ганчев
