Сградите имат търпимост, хората вече не
„Баба Алино” – мистериозното градче, изникнало в защитена местност до „Златните пясъци” край Варна, изведнъж отвори „широко затворените очи” на медии, институции, политици и обикновени кибици в социалните мрежи. Обществото, както си дремеше за беззаконията, взе, че прогледна и прозря: ау, законите у нас не се спазват! Ау, у нас имало корупция – от най-ниски, през средни до най-високи нива!
Сега ли го разбрахте? Трябваше ли да дойде украински мафиот и да вдигне стотина сгради, за да разберете, че няма нито държавен строителен контрол, нито общински власти, а нотариуси и прокурори могат да се направят на разсеяни, ако ги мотивираш с някоя пачка…
Сега ли разбрахте, че у нас всичко се продава – земя и небо, звяр и природа. И най-вече хората на отговорни длъжности – те се купуват или с пари, или с много пари.
„Баба Алино” напомня приказката за Али Баба и четирийсетте разбойника. В случая разбойниците, бетониращи морето, не са само мафиотите, български, руски или украински, те сами нищо не могат да направят. Действат в комбина с държавната и общинската власт, с нотариуси, адвокати и магистрати. В сътрудничество със служби като ДАНС-МАНС и прочие секретен Миманс…
Мутро-барокът по морето не започва от „Баба Алино”, а трийсет години преди него. От „Слънчев бряг”, където нашите мутри завзеха плажната ивица и вдигнаха палати и „Паласи”. Сега „Слънчака” расте на запад – към Каблешково, новите хотели вече са на километри от морето. Ами какво стана с комплекса „Елените” и незаконния хотел, изграден върху дерето на река? При наводнението там имаше и човешки жертви. Забравихте ли за „подпорната стена” в защитената местност „Алепу” край Созопол? Уж щяха да я разрушават, а „подпорката” си седи – готова за хотел. Като казах Созопол – погледнете към южната страна на градския плаж.
Там от двайсет години стърчи недовършена бетонна грамада – хотел, започнат и зарязан от мистериозен руски инвеститор. Друг руски инвеститор, също така мистериозен, изля основи, колони и конструкции на „призрачния град” край Царево. От десетилетия руините на „града-призрак” стърчат там, започнати-недовършени, и напомнят бомбардировките на Газа. Но у нас това бедствие се случи не с авио, а с финансови бомби, хвърлени от богат руснак в държавни и общински служби.
Строителните безобразия не са само по морето. Ами презастроените софийски квартали? Ами Витошката яка – от Бояна до Бистрица, там човек може да види нагледно къде и как са инвестирани откраднатите пари в годините на прехода…
Покрай едрите безобразия сякаш не забелязваме по-дребните. Идете ли до Панчарево, обърнете внимание на хотелче с бял надпис „Бачорски” – то е чучнато точно на тротоара, над панчаревската баня. Кой разпореди това безобразие? – би казал Асен Василев. Кой, иди го търси – от строежа са минали две-три десетилетия. Почти по същото време срещу читалището в центъра на селото, в чашата на езерото, бяха вдигнати два жилищни блока – местните казват, че архитект им е Георги Станишев. По случайност тогава братът Сергей беше премиер – има ли строителен контрол, който да откаже разрешение на премиерския брат? Наскоро край езерото извиси кули нов замък, съвсем до водата, на мястото, където навремето бе база за водни спортове. Може би има издадено „удостоверение за търпимост”на нейно име.
Ако една нова Шехерезада подхване приказки за незаконното строителство, хиляда и една нощ няма да є стигнат, за да разкаже за несметните богатства и за корупцията в държавни и общински власти.
В началото на новия век бях в Албания. Тогава тази страна беше оплетена от разни мафии – една мафия търгуваше с наркотици, друга изнасяше проститутки, трета крадеше коли, четвърта прехвърляше емигранти с лодки в Италия. Корупцията беше на всяко ниво – пред министерството на социалните грижи в Тирана, на оградата висяха гащи, потници и комбинезони. За да иде на работа, министърът трябва да се провре под бельото. Как е възможно? – учудихме се. Възможно е – отвърнаха ни, просто министърът лично прибира подкупи от продавача.
Но какво друго видяхме: край Дуръс, на един прекрасен плаж, дълъг с километри, стърчаха развалини, бетони и арматури, на десетки и стотици съборени вили. Един булдозер беше минал и бе разрушил незаконното строителство.
Тогава разбрах, че Албания е тръгнала да се оправя – щом, въпреки корупция и мафии, има държава, която действа решително.С нетърпимост, а не с издаване на „свидетелства за търпимост”, както сега се прави у нас.
Днес Албания повече прилича на европейска страна, отколкото България. Обратно, България се албанизира.
Прогресивният министър Шишков обеща сградите в „Баба Алино” да се премахнат до десет дни.
Дали? Или ще им издадат нови „удостоверения за търпимост”?
М. Вешим
