Живот в хармония

Реших да се наместя в световния бизнес на Майорка и от немай-къде регистрацията на фирмата ми излезе.

Та значи, влязъл съм в местното данъчно, надут като дребен източноевропейски търговец на ядрено оръжие (а ма боцнеш, а гръмнах).

Приемната – цялата в някъв моден розов мрамор – кат декор от „Калигула“ (филма), а аз дебна коя средиземноморска лелка зад гишето ще почне да се мъчи с фамилното ми име. Тва испанците, като са си мислили азбука, от бързане забравили буквата „Ц“.

Целта на височайшата ми визита е да ме светнат как да не им плащам ДДС. Дойде ми редът, бам на гишето и почнах на моя алтернативен испански:

– Каке, глей ся – тия работи хич не са ми ясни! Светни ме малко, та да знам кво да правя?

Испанката ме огледа, огледа и вика:

– Кеее? – превод в ефир – „Кво речи?“.

Повтарям аз мнооого бавно, важно и мирно, а тя пак:

– Ке?

След като го повторихме четири пъти, оная взе да се кръсти, изпоти се и почна тихо да шепне:

– Божкей, кажи ми тоя какво да го правя?

Аз може и да съм кьорав, ма чувам, и сега чух и спешно, тържествено отговор дадох:

– Булка! Не се кръсти, а директно му звънни! Бехме заедно в казармата…

Накрая след триста мъки, прибрах се. А у нас – изненада!

Бойлерът гръмнал.

Една линейка донесе нов – шофьорчето е наше момче, българче. Комшията чилиец домъкна едно хилти. Мисля, че в суматохата беше решил да отвори проход от нащата баня до бара отдолу. Изцяло подкрепям!

Полякинята с флейта в ръка се е центрирала в кухнята – направо щех да викам клисурци с топ да я местим. Китаецът по неизвестни причини е захапал един морков, хрупа и шепне заклинания на мандарин в посока на съквартирантите – набожно семейство от Харманли, с които съм във взаимоотношения малък джихад. Те пък пердашат из Библията кат хамстер на водно колело – дирят явно цитат как се сглобява бойлер.

Упътването е на испански и молим китайката да го преведе, а оная вдига рамене и вика, че не знаела турски…

Така си живеем в хармония.

Найден ЦОЛОВ