– Ало, Мария, бих искал да чуя мнението ти за един учен от твоята област, когото преценяваме дали да назначим в нашия университет. Моля те, бъди максимално обективна, понеже от теб ще зависи дали да го вземем, или не. Знаеш, сега е криза и дори аз, ректорът на най-престижния университет, не мога да си позволя да сбъркам, назначавайки неподходящ човек. Противниците ми ще използват това срещу мен…
– Ало, Георг, радвам се да те чуя. Разбира се, с удоволствие ще споделя мисли за колегата си. За кого става дума?
– За професор Питър Могач.
– Боже мой! Нима?
– Да.
– Ох, дай ми минутка да се съвзема. Такава приятна изненада! Веднага бих казала: да! Стопроцентово да! Той е най-проницателният и оригиналният ум в нашата област! Такъв се ражда на сто години веднъж. А какъв характер, ах какъв характер: родèн лидер, кристално честен, раздаващ се за другите, винаги усмихнат, неуморен в работата си, справедлив, мъдър, непретенциозен… За нашия университет ще е огромна чест, ако професор Могач стане наш колега.
– Ти, разбира се, познаваш основно трудовете му?
– Имам всичките му книги и ги знам наизуст. И сега, макар че вече съм световноизвестен специалист, веднага скачам на самолета и летя на хиляди километри, за да слушам лекциите му по международните форуми. На твое място бих назначила професор Могач без никакво колебание.
– И го познаваш като човек отблизо?
– О, да, като докторанти бяхме изключително близки, дори мислехме да се женим…
– Хм-хм, разбирам. Мария, както винаги мнението ти е изключително полезно. Но, знаеш ли, има един малък проблем. Ние, разбира се, ще назначим професор Могач, щом той е такъв изключителен специалист и личност, но той като най-най-най може би ще има изключително високи изисквания.
– О, Георг, дори и така да е, колкото и да дадем на професор Могач, все ще е на печалба.
– Говориш като някогашната влюбена докторантка… Все пак бюджетът…
– Георг, имам идея! Ако трябва, намалете наполовина моята заплата и добавете парите към неговата заплата. Или, още по-добре – готова съм да мина на половин щат, без осигуровки и пенсионни. Или, най-добре – уволнете ме! Аз съм едно нищо в сравнение с професор Могач. Уволнете мен и назначете него!
– Сериозно?
– Абсолютно! Готова съм на всичко за науката!
– Чудесно, Мария, ти невероятно много ни помагаш. Ние винаги сме знаели, че ти си не само изключителен учен, но и изключителен характер!
Телефонът на професор Мария Параш иззвънява и я събужда.
– Ало, Мария? Обажда се Георг. Бих искал да чуя мнението ти за един учен от твоята област, когото преценяваме дали да назначим в нашия университет. Професор Питър Могач.
– О, Георг, не можеш да си представиш колко навреме се обаждаш – сънувах ужасен кошмар. Питър Могач? В никакъв случай! Той е бездарник, плагиат и безскрупулен кариерист. Освен това е примадона и ще поиска много висока заплата. Като бяхме докторанти, всички го подигравахме, а той за отмъщение се опита да ме напие и да ме бутне надолу по стълбите…
Никита Нанков
