СРЕЩИ ОТ ТРЕТИЯ ВИД
…Ако се осмелявам да повдигна завесата на този загадъчен случай, съвсем не го правя от желание да ви заинтригувам с моята личност, а просто изпълнявам своя дълг на гражданин на планетата Земя, имал щастието или нещастието да преживее подобно нещо…
Признавам си, че за мен сънят е форма на съществуване и може би затова ми е трудно да определя дали това се случи по време на сън, или обратното. Но добре си спомням, че първо в прозореца блесна лъч. Най-обикновен. Изобщо нямаше да му обърна внимание, ако след малко той не се удебели, порасна и се превърна в някакво странно блестящо пипало, което ме изпълваше с неосъзнат страх. После в средата на лъча се образува тунел, изграден от разноцветни бляскави пръстени, и оттам с огромна скорост пред мен се изсипаха три същества. Едното високо около два метра, а двете останали, ако може да се вярва на сетивото ми, наречено зрение, около метър и петдесет. Нещо ми подсказваше, че първото, високото същество, е от мъжки пол, а двете останали от женски, но не можех да кажа дали това ми беше внушено по телепатичен път, или вродената ми интуиция пак се беше намесила.
– Ето и той ще ви каже! – гръмко каза високото същество и авторитетно ме посочи с петте си ръце.
Впрочем мой пропуск е, че досега не ви съобщих тази интересна анатомическа подробност на моите гости: и тримата имаха по пет ръце и по три очи.
– Да. Да! – глезено се намеси едното от по-ниските същества. – И той ще ни каже това, което е очевидно…
– И не може да бъде основа за търсене на златното отношение – поклати глава другото ниско същество…
– Извинявайте, но кои сте вие?! – опитах се да бъда учтив, доколкото можеше да контролирам доброто си възпитание в подобна ситуация…
– Нашата планета е толкова далече, че и да ви обясним, няма да ни разберете – опита се да бъде делови високият. – Пък и не това е целта на нашето идване тук.
– Вие не желаете да установим контакт? – учудено повдигнах вежди аз, което винаги правя, когато искам да изглеждам убедителен.
– Вижте… – опита се да ме спечели високият пришълец. – Може би друг път… Но сега имаме дребен семеен проблем.
– Семеен проблем! – невярващо попитах аз. – Искате да кажете, че вие…
– Точно така! – размаха петте си ръце високият. – Семеен проблем. Аз съм мъж на тези две жени. Там, на нашата планета.
– Разбирам! – кимнах аз, въпреки че нищо не разбирах.
– И по законите на нашата планета трябва да бъда еднакво внимателен към двете!…
– Не разбирам какво ви пречи да изпълнявате закона -повдигнах рамене.
– Вижте сега! – прекъсна ме пришълецът. – Аз имам пет ръце. Ако прегърна едната си жена с две ръце. за другата остават три. И обратното. Както и с очите.
– Какво с очите? – опитах се да спечеля време за размисъл.
– Ами аз имам три очи! – започна високият. – И ако гледам едната си жена с две очи, за другата остава едното и обратното. А законът?
– Тогава защо си взел две жени? – попитах. – Вземи само една и няма да имаш никакви проблеми…
– Законът не позволява! – поклати глава извънземният съпруг. – По-малко от две не може!
– А повече?
– Няма ограничения…
– Тогава си вземи пет жени. И ще прегръщаш всяка жена с по една ръка – посъветвах го аз.
Той се замисли и след това промълви:
– Не става! Остава проблемът с очите…
– С очите! Какво с очите? – недоумявах аз.
– Как с три очи ще гледам по равно пет жени?
– Оо! – изгледах го съжалително аз. – Това въобще не е проблем. Просто ще си затвориш очите. И няма да гледаш петте си жени по равно… Ние тук, на Земята, въобще не поглеждаме жените си.
– Гениално! – подскочи чужденецът. – Великолепно! Оставям ти тези две жени тук. А аз ще си взема други. Много ти благодаря.
И докато успея да му кажа каквото и да било, той се пъхна в тунела, лъчът отново изтъня и изгасна.
При мен останаха двете му жени. Прегръщат ме. С десет ръце общо. Грижат се за мен. Обичат ме. И ми разказват какви ли не неща за тяхната планета, които аз за съжаление нямам право да разказвам, защото все още не е установен официален контакт. И най-важното, и двете ми извънземни съпруги не напускат съня ми.
Затова непрекъснато спя. И вкъщи. И на работното място. И щом заспя, с надежда се вглеждам в прозореца. Очаквам лъча и моя висок извънземен приятел. Иска ми се да узная как се е подредил с петте си нови жени и да го помоля да си вземе и тези двете. Все пак този експеримент продължава твърде дълго. А и усещам, че напоследък започвам да страдам от безсъние…
После земната ми съпруга всички я познават. Можете да си представите какво ме очаква… ако успее да се вмъкне в съня ми.
