Един човек скочил сутринта бодро и весело от леглото, ала тутакси изох-кал от болка – бил стъпил накриво. Понакуцвайки, той отишъл да се наплиска в банята, завъртял крана, но от чешмата потекла крива вода. „Какво става днес?“ – помислил си човекът и се погледнал в огледалото, но и то било криво и той се видял кривоглед, с криви зъби, криви уши и криви коси. „Като закуся, всичко ще се оправи“, рекъл си човекът и седнал на масата, но още при първата хапка се задавил, понеже един крив макарон влязъл в кривото му гърло. Той се закашлял, захвърлил кривата си вилица и ядосан тръгнал за работа.
Откакто се помнел, човекът живеел на улица „Криволак“, но до този ден това, кой знае защо, не му било направило никакво впечатление. Сега човекът за първи път внимателно огледал улицата и видял, че и тя е някак си крива и по нея вървят само хора с накривени шапки. Изведнъж пред него изскочило ня-какво кривокрако хлапе и почнало да му се криви и да му подвиква:
Кривчо крави криви кара
с крив кривак край Крива бара!
Човекът понечил да го схока, ала хлапето кривнало в една уличка и се изгубило. „Защо ли ми се подиграваше това кривокрако хлапе?“, запитал се човекът и внимателно се огледал целия. Хлапето донякъде имало право – сакото му било закопчано накриво, а и вратовръзката му била изкривена на една страна.
Човекът се нервирал още повече и за да се поуспокои, спрял и изкривил очи нагоре. И видял покриви криви, по-криви и най-криви, а по тях пеели безгрижни кривошийки. Изкривил очи още по-нагоре и този път видял криво небе, криви облаци и криво слънце.
Накрая криво-ляво човекът стигнал до магазина, където бил продавач и където вече го чакали нетърпеливи купувачи. На витрината на магазина висяла голяма табела: „Екстра раци!“ Човекът измъкнал от джоба си един крив молив и допълнил с разкривен почерк: „Екстра КРИВИ раци!“
„Ама откъде-накъде „КРИВИ раци“, защо „КРИВИ раци“, господин продавач“? – попитал направо един купувач.
„Така!“ – отговорил продавачът троснато и го погледнал накриво.
„Бъдете малко по-любезен, моля!“ – казал купувачът, комуто от този отговор много докривяло. – Аз не съм ви крив, че ви е крив светът, нали?“
„Е, да, да. Прав сте, не сте крив…“ – въздъхнал продавачът и се усмихнал криво. – И никой май не е крив, че днес ми е толкова криво…
Никита Нанков
