С неудобство ползваме за заглавие песента на Румънеца и Енчев, защото е еротична – но за жалост се наложи, защото тя вече се пее не само от чалгари, а и от министри. Конкретно става дума за двамина – финансовия и образователния, които решиха да отнемат, какво мислите? – ами спестяванията на държавните училища! Известна им е целта – паникьосали са се, че не могат да вържат бюджетите и гледат „да пипнат тук и тук” от различни сектори, като в бандитизма си стигнаха и до школата. Така ако гимназия хикс е замислила през ваканцията да си ремонтира чиновете или гимназия игрек да си обнови дограмата, ще ударят на камък, защото паричките им са „експроприирани”. Да не говорим, че „здравните” училища като това за незрящи „Проф. Иван Шишманов”, на нечуващи – „Д-р Дечо Денев” и др.под. няма да подобрят скъпата си апаратура и спецобучението на своите възпитаници.
Да минем на „бакалска сметка”.Държавните школа са общо 341 и всяко разполага примерно с 10 000 евро. Е, отнемането им ще отсече 3 – 4 млн. – а до тези ли сиромашки пари опря министерството с неговия 600-милионен бюджет! Но „пипането” е доста лакомо – не се ограничи с обикновените звена, разпростря се и върху висшите – БАН и университетите. Тук попадаме в особен конфликт на интереси – хайде да видим дали новият образователен министър проф. Георги Вълчев, който допреди месец бе ректор на СУ „Св. Кл. Охридски”, „ще вземе на абордаж” сметките на своята довчерашна „алма матер”?
Но въпросните министерства симулират справедливост, като се мотивират, че всяко училище, решило да ремонтира или обновява, ще трябва да проводи до МОН „мотивирано искане”за пари. И какво, по дяволите, ще се случи? Ами пощата ще бъде засипана точно с 341 молби, защото ще е глупак директорът, който ще си спести просията за пари. А ако се замолят и висшите звена, които си имат и лобита… И на какво ще се обърне министерството? На пощенска кутия, на корпус за бързо реагиране, на арменски поп? Или на „аверски” преводи?
А „зануляването на лимити” не е ново, има си предистория. Помним как финансови министри-шмекери се опитваха да „пипнат” в специалните фондове – сребърния, пенсионния, здравния, да ги „поизточат”. Че няма нищо по-опасно да тъкмиш бюджет с посягане на „антикризисните” авоари. Някои опити успяха, други не, но оставиха усещане за „държавно пиратство”. Впрочем, сега то бива изпробвано в много други сектори, за жалост бюджетът се тъкми с „пипане” и „джуркане”, вместо със структурни мерки – електронизация, съкратени чиновници и пенсионери, спрени бонуси и екстри, прекратени далаверски проекти. Почти сигурно е, че министериатите ще се съпикясат и ще дадат заден ход. Защото годните за „отклоняване” средства са наистина „мижави”. А и защото в парламента тръгнаха жигосващи реплики, роди се също заплаха за всеобща „даскалска” стачка с участието на синдикатите и учителския съюз. Тежък удар (ще) е този върху престижа на кабинета Радев. И не ни се мисли, ако новата учебна година започне не с „На учителя с любов!”, а с „Вървете си!”
от Магнаурската школа: Наско Мандаджиев
