Има една държавна структура, маскирана зад непроизносимо натрупване на букви – КРДОПБГДСРСБНА. Означава Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Накратко: Комисия по досиетата.
Когато я ръководеше предишният председател Евтим Костадинов, тя бе много дейна – издаваше тематични сборници с документи от архива на ДС (няколко десетки тома), даваше пресконференции, подпомагаше историци, журналисти и кинодокументалисти, като им осигуряваше достъп до тайните на ДС.
Самият аз съм ходил в кабинета на председателя Костадинов и с неговото съдействие ми бяха дадени папки с разработки на ДС и възможност да ги прочета на място, както и копие от документите на електронен носител. Извадки от тях после включих в своята документална книга-биография на Мистер Сенко. Лично съм благодарен на г-н Костадинов, без достъпа до архива на службите книгата и документалният филм за Сенко, големия майстор на фокусите и илюзиите, нямаше да се получат.
По мои впечатления тази Комисия беше единствената служба в държавата, която съвестно си гледаше работата.
Но колкото по-съвестно работеха хората в Комисията, толкова повече ставаха и нейните врагове. Всички агенти и доносници на службите, чиито имена-псевдоними излизаха наяве, не можеха да простят „осветляването”. И постоянно работеха за „затъмнението”. През годините най-активно за закриването действаха депутатите на БСП – в техните редици по традиция имаше най-много агенти на ДС.
Но колкото и да се опитваха, бесепарите не успяха да ликвидират тази държавна структура, която не спираше да ги дразни с дейността си.
Когато през миналата година изтече мандатът на Евтим Костадинов, мнозинството от ГЕРБ сложи на негово място Пламен Тончев, дотогава председател на ДАНС. За него това беше понижение – не като заплата, а като пост. Глух коловоз. В същия глух коловоз Тончев вкара и Комисията. Откакто я оглавява, дейността замря – няма сборници с документи, няма пресконференции, няма изнасяне на факти и материали от миналото. Не само Тончев, на хранилка в Комисията бе монтиран и Александър Йорданов, гербер-седесар, човек на Борисов. Макар и в пенсионнна възраст, Александър Йорданов не се отказва, а си получава високата държавна заплата, която му е гарантирана срещу активно нищоправене.
С това нищоправене новото ръководство на Комисията работи само за едно – за нейното закриване.
Прогресивните сили на Радев това чакат – с приемането на новия бюджет се готвят да є ударят балтията. В техните „прогресивни” редици има доста хора, които є имат лично зъб – да споменем няколко: бащата на вицепремиера Иво Христов е осветлен като агент на Военното разузнаване, бащата на Слави Василев е „агент Паскал”, Александър Маринов, съветник на премиера Гълъб Донев, е агент „Майстора”… И т.н.
В другите бивши соцстрани имаше такива комисии, които някъде прераснаха в институти за изследване на комунистическото минало.
А у нас отива към закриване.
Завесата към миналото, която бе повдигната, ще се спусне. Който чел – чел. Който разбрал – разбрал.
Те, агентите на ДС, сега са прогресивни. Прогресивни ретрогради.
М. Вешим
