Ако любознателният читател не знае как журналистите в Европа реагират на руската агресия в Украйна – веднага го осведомяваме. На 21 т.м. в Анкара завърши форум на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) с надслов: „Творци под обсада”, на който бяха узаконени цели 33 мерки за защита на „писачи и снимачи”, работещи във военна или конфликтна среда. Украинският председател Сергий Томаленко говори надълго по темата, а и не пропусна да благодари на множеството солидарни съюзи, като изтъкна тези от Севера – Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония.
Тук се налага въпросът – къде бе България в списъка? Отговорът е еднословен: нямаше я. Хванала я бе липсата. И логично се питаме – къде бе през това време СБЖ шефката Снежана Тодорова? Ето къде – точно тогава тя се нареди… на конференция в руския град Воронеж, форум маловажен и непредставителен, но ратуващ за великата победа на „Руский мир”. Не можеше да се очаква друго – госпожата е отколешна соцактивистка, а на всичко отгоре носи печата на ДС с агентурното име „Виолета”. От 25 години е в съюза, а от 10 се е бетонирала на кормилото му, разбира се – с поддръжката на групичка клакьори и явни/тайни потребители на съюзни блага. А да сте узнали случайно как съюзът се бори за професионални права, да сте чули за защитен журналист? Имаше такъв, но той бе единствен и се казва Волгин. С очевидните си кремълски симпатии Тодорова отблъсна гилдията, която и без друго не є ходи по формалните сбирки и измислени юбилеи. Помни се едно от последните чествания, на соцвелможата Георги Йорданов, което тя водеше, от уважение към руските гости … на техния език. Няма случай да е чествала или помогнала на „немосковски” журналист. В нейно лице премиерът Радев си има верен товарищ.
Преди дни се случи още нещо интересно. Вместо да си затрае за „хибридната визита” в самия край на географията, г-жа шефката взе да я огласява и разхвалява. Стори го по „Евроком”- явно каналът я люби, защото през т.г я кани цели три пъти, на което внимание не се радват дори партийни лидери. Ала глаголенето є за форума бе мимолетно, каза тя две думи за него и тутакси се качи „на борда на Аврора” с кремълски хвалебствия. Дори изказа учудване, че българските є колеги „не виждат истината за Русия с нейните спокойно живеещи хора”, а „пишат глупости… е случват се тук-таме инциденти, които не пречат на държавата”. Всичко това го яви с нежен глас и блага усмивка… зад която обаче се крие ченгесарство – перфидно, меркантилно, злонамерено. Интересно е, че тя, а и водещият Николай Колев не споменаха за най-унищожителния инцидент от руско-украинската война – точно по време на форума украинска ракета порази намиращия се във Воронеж и единствен в страната логистичен завод за ракетна електроника. Дали не пропусна(ха) факта съзнателно?
Няма какво друго да се каже за С.Т, освен че е вредна за журналистическата гилдия. Вместо да я насочи в служба на истината и прогреса, изгради я като рупор на статуквото и застоя, стори от СБЖ казионна формация, замръзнала в миналия век. За жалост КТ „Подкрепа” и нарочно създадената „превратаджийска” формация на Петьо Блъсков не успяха да се преборят с Тодорова – да създадат алтернативен съюз, по модела на писателските. Но това е минало – днес настана време промените да влязат в СБЖ. Нужно е да бъде той „озониран”, и то със силите на новото журналистическо поколение. Колкото до г-жа Тодорова – тя трябва да покаже съвест – да не чака избори, а да се раздели с любимото шефство, да си напълни кашончето с лични вещи и да затвори вратата зад себе си. А след нея да влезе хигиенистката и да проветри.
Наско Мандаджиев
бивш член на СБЖ
