В държавата Шарлатания времето не се измерваше в часове, а в кризи. Последната обаче удари право в сърцето на националната гордост – чушката. Когато цената на червения пипер прехвърли психологическата граница от 12 евро за килограм, обществото изпадна в състояние на колективна психоза.
Веднага се появиха Фейсбук групи като „Майки срещу скъпата паприка“, а ТикТок инфлуенсърките замениха ревютата на червила с демонстрации как се гримираш с прах от лют пипер за „по-плътни устни“. В този хаос се роди и финансовото спасение: КапияКойн (KPY) – първата криптовалута, обезпечена с аромат на печени чушки. Борсовите индекси приличаха на кардиограма на човек, прекалил с домашна ракия, а банките почнаха да предлагат потребителски кредити „Златна туршия“.
Цялата тази лудост съвпадна с изборите. Политиците в Шарлатания бяха в паника – старият трик с двайсетачка, порция кюфтета с пържени картофи и кючеци, леещи се от цветни тонколони по сиви площади на цената на един изборен глас, вече не хващаше дикиш.
Тогава на сцената излезе той: Ганчо Капиев, по прякор Малкият Мъск.
Ганчо не беше просто кандидат, а технологичен месия. Макар и по-късно, стана ясно, че той е геният зад КапияКойн. Обаче преди това, на предизборен митинг, осветен от холограми на зеленчукови градини, той обяви следното:
„Братя и сестри! Защо да плащате 12 евро, когато можете да копаете капия в облака? Не ви давам кебапчета, давам ви Neuralink-Paprika 2.0 – блокчейн, базиран, самополиващ се и 100% патриотичен разсад!“
Това беше ходът на века. Малкият Мъск започна да купува гласове не с пари, а с коренчета от този магически разсад. Шарлатанците целуваха ръцете му, вярвайки, че всяко стръкче е билет за богатство. Вместо традиционните лозунги, по площадите се чуваше мощно: „To the Mars!“.
Изборите приключиха с историческа победа за Капиев. Народът се втурна към нивите. Всеки двор, всяка саксия на балкон и дори цветните лехи пред общината бяха засадени с „технологичния дар“. Растенията се развиваха с шеметна скорост – листата им бяха лъскави като соларни панели, а стъблата – здрави като 5G антени.
Дойде време за цъфтеж. Но вместо чушки, от стъблата започнаха да излизат малки, прозрачни мехурчета, които при допир издаваха звук на известие за месинджър. Когато разгневените граждани започнаха да късат стеблата и да пукат мехурчетата, отвсякъде започнаха да изскачат фино навити хартийки с QR кодове. При сканиране те водеха към страницата: „Вашето запитване е прието. Очаквайте актуализация на софтуера през следващия мандат“.
Оказа се, че разсадът е пълен кьорфишек. Той не беше за пипер, а за Празни обещания (версия 1.0). Растеше буйно, хранеше се с надежда, но не даваше нищо освен сянка, в която народът да се крие от жегата насобствената си наивност.
Докато цената на КапияКойн се сриваше по-бързо от стара ограда, Ганчо Капиев пусна последен пост в социалната си мрежа „X-Чушка“ директно от частния си джет за Брюксел:
„Вие не разбрахте технологията. Това беше социален експеримент за децентрализирано разочарование. КапияКойн не е просто валута, Neuralink-Paprika 2.0 не е просто блокчейн, те са състояния на духа.“
Народът на Шарлатания погледна празните ниви, въздъхна и започна да се реди на опашка за следващия проект на Ганчо – първичното публично предлагане на компанията му „ЛукХAI“, специализираща в изстрелване на торби с лучени глави в космоса и връщането на торбите непокътнати обратно на земята след това.
Защото в Шарлатания, с такъв народ, всичко е възможно.
Кольо КОЛЕВ
