Няма никакъв проблем

Армен Маркарян беше банкер. 40 дни след смъртта на своя баща той остави старите му, но добре запазени дрехи до казана – пуловер, сако, панталон, до тях положи и чифт обувки – италианска направа, малко демоде, въпреки това – напълно годни за носене. Кварталният скитник беше намерил дрехите и обувките. Не му бяха по мярка, но какво от това, той вече ходеше с тях от казан на казан с осанката на заможен човек. Армен Маркарян виждаше ежедневно бащините си дрехи на гърба на скитника и всеки път го обземаше странно чувство – все едно баща му се беше преродил в скитник и сега обикаляше по кошчета с надеждата да открие някой недопушен фас или недоизядена закуска. Май не трябваше да оставя дрехите край казана, можеше просто да ги дари на Червения кръст. Сънят на Армен Маркарян стана неспокоен, често се будеше от кошмари как самият той е станал  бездомник и е изгубил всичките си спестени пари.

Един ден кварталният скитник се приближи до арменеца: „Извинявай, случайно да ти се намира някоя лятна риза с къс ръкав, че големи жеги настанаха?”, попита го свойски брадясалият мъж. Банкерът се загледа в скитника, въщност не се взираше в него, а в дрехите на баща си, след минута-две излезе от вцепенението и отвърна: „Риза ли? Имам, да, все хубави ризи ми се намират, ще ти подаря и летен панталон, и нови модерни обувки, само ми дай тези стари дрехи, които си навлякал, те и без това не са ти по мярка”. Мъжът почеса пълната си с трохи и мръсотия брада и отвърна: „Тези дрехи не ги давам, те ми носят късмет! Откакто ги нося, все ценни неща намирам – онзи ден открих изгубен пръстен, а тази сутрин – цяло шише с мастика, ей така оставено на една пейка. Късметлийски са ми дрехите, аз късмета си тъй лесно няма да го продам!”. Армен Маркарян реши да подходи към своя събеседник по йезуитски начин и го офертира: „Виж какво, шефе, ще ти дам 500 евро, ти знаеш ли колко бутилки с мастика са това?”. Брадатият бездомник усети слабостта в банкера и излезе с контрапредложение: „Даваш ми 5000 евро и са твои!”. „Слушай какво!”, ядоса се арменецът „Не само че няма да получиш никакви пари, но ще се наложи да предадеш дрехите на полицията!”. В този момент той набра 112. „Моля, извикайте патрул, залових крадец, който е задигнал дрехи от дома ми!”. Щом чу това, скитникът започна да се смее с глас: „Нека дойдат, чакам ги с нетърпение! Спал съм толкова много по полицейските участъци, колкото ти не си спал с жена си!”. След няколко минути пристигна патрулка. От нея слязоха двама полицаи с общо тегло около 250 килограма. По-дебелият от тях, който явно беше по-старши в йерархията, изстреля рутинното: „Какъв е проблемът, господа?”.  Армен Маркарян се замисли, потърка се зад ухото, без да го сърби, и заяви: „Всъщност няма никакъв проблем! Да, точно така – проблем не съществува!”. Банкерът пожела на полицаите лек ден, те натъпкаха своите туловища обратно в раздрънканата си служебна кола и потеглиха. Армен Маркарян се обърна към скитника, но той вече беше изчезнал. На неговото място, оставени на земята, лежаха – пуловер, сако, панталон и чифт обувки – италианска направа, малко демоде, въпреки това – напълно годни за носене.

Владислав ХРИСТОВ