ВИЗАНТИЙСКИ ПОБЕДИ

Ако читателят все още помни, преди години в нашата зоологическа градина имаше великолепна двойка бенгалски тигри на име Мишо и Цеца. Миналата година по това време на Мишо и Цеца им се намери тигърче, което получи името Густав, а тази година от всичко казано дотук остана само едната поука, която ще си извадим накрая. Какво прочие се бе случило?

Пазачът на тази великолепна тройка, лицето Даракчиев, се яви в дирекцията с медицинско свидетелство, че поради нарасналия обем на работата му се появили невроза, тик и алергии и ръководството трябваше да вземе допълнителни мерки. Невроза, тик и алергии може да има всеки пълноправен гражданин на републиката и никому не се оспорва правото да вади документи в подкрепа на това. Какво точно бе станало и кое бе принудило скромния и тих доскоро служител с рядка козя брада и тъжен поглед да се обръща към ръководството с официално заверени документи? Тъма. Ако отворим малка скоба и съобщим, че храната на тигрите се състои главно от флейки, шишчета и полусварено говеждо шкембе, а за Густав такива не се полагат, и като се постави вътре в скобата една още по-малка скобка и се съобщи, че Даракчиев, човек прибран и пестелив, бе научил животните да живеят по същия начин, а в друга скоба вметнем, че си бе издействал и някаква виличка в Драгалевци плюс два апартамента, които също си бе издействал, можем да умножим всичко това по завистта на другите пазачи, която Даракчиев се опитваше да раздели и анулира чрез невроза, тик и подобряване на трудовите условия. Така или иначе ръкавицата бе хвърлена с копия до всички познати високи инстанции и Даракчиев излезе в дългосрочен отпуск до подобряване на трудовите условия. Тигрите понесоха много тежко разлъката, след като останаха на грижите на малчуганите, които им подхвърляха солети, фъстъци и дъвка за балончета. Да се гледат бенгалски тигри как дъвчат дъвка бе забавно за дечурлигата, не и за живущите в околните жилищни кооперации. На тях не им беше забавно да слушат рева на гладните животни и те се оплакаха. Ако прибавим тук и рева на слона Жакард, древно и силно животно, което се дереше по цяла нощ, навярно от солидарност с тигрите, ще разберем защо дойдоха телевизията, помирителна комисия, комисия от санепидстанцията и уволнението на Даракчиев. Тук мнозина автори биха приключили повествуванието. Обаче то не приключи: едно от копията на Даракчиев се бе закачило някъде и наскоро пристигна комисия, която нареди на ръководството на зоопарка да отстрани миризмата на тигрите от клетката и въобще, а грижата за малкото да се прехвърли на ветеринарна акушерка и целият надзор, контрол и грижи за великолепната тройка да се осъществят на съвременно ниво, тоест през видеотерминал и посредством пакетирана и обезмирисена храна.

Екзотичните, както и местните зверове реваха гладни и непоени през цялата нощ, която последва оповестяване решението на комисията за реабилитация на Даракчиев, а хората, тия разжалвани царе на природата, се разделиха помежду си по всевъзможни причини: ако едни тръгнаха да мерят децибелите шум при лъвове и бели мечки или запрашването при дивите свине, други тръгнаха по двама, по двама да си шушукат, а останалите взеха да си шушукат сами на себе си, поклащайки непроизволно рамене и глави. Появиха се нови неврози и нови тикове. Нещо студено, лепкаво и недобро се настани между решетките. Птиците се сгушиха в най-горните ъгли на клетките си и перушината им взе да окапва навярно от лошото хранене или от атмосферата. Копията от жалбите и изложенията на Даракчиев взеха да падат на живо месо и картинката стана невесела. Читателят е в правото си да не вярва, че една муха може да събори два гюма, но ако гюмовете са върху самара на магаре, а мухата е конска, читателят е длъжен да се съгласи с литературата, че малък човек всъщност няма, всеки човек, та бил той и най-нищожният, може да стане голям злодей, стига да си постави такава задача. А ако още не вярва, нека се попита – дали е по-лесно да строшиш един малък крак или глава, или е по-лесно да ги излекуваш.

В тази нехубава, трескава атмосфера на поголовна преоценка на кадрите изчезна слонът Жакард поради незаключване на клетката. Подозренията за този саботаж се стовариха върху гледача на белите мечки, на свой ред загинали няколко седмици по-рано с пяна на уста вследствие на поглъщане на кървавица, пълна с “Веро” и син камък. На този етап следствието се натъкна на нови данни и усложнения: пазачът на лъвовете и автор на стихосбирка Вихър Найденски заяви пред комисията, че вече му е опротивяла работата и сам не знае дали лъвът е в клетка и той го храни, или пък самият той е в клетка и храни със себе си хиени. На въпроса ще потвърди ли това и писмено, Вихър Найденски го написа във вид на стихотворение-призив към У Тан, тогава на служба в ООН. Комисията прецени, че това са глупости, и го каза на поета. Поетът си прибра стихотворението, влезе в клетката на лъва, за да го нахрани, и го нахрани така, че повече никога не излезе оттъм. В тази трагическа суматоха подследственият лъв успя да довърши камилите Гертруда и Влъчко и накрая се появиха вежливи следователи, които направиха опит да си изяснят поне за себе си при какви обстоятелства са изчезнали всичките змии от терариума и появявайки се чак в елховския пограничен район, са предизвикали три аутопсии и един заключителен протокол, който сочи за неблагополучия в работата на зоопарка. Сме вече в правото си да твърдим, че зоопаркът, сиреч зоологическата градина, се бе превърнала в антропологическа, защото нашето време е хуманно, сиреч антропологично, то прави всичко за Човека. Лошото е, че го прави зле и невинаги попада на най-подходящия. Искаме да кажем: може да се случи да загине хубав, достоен и голям поет и вадейки поука от стореното, Времето да реабилитира някоя конска муха.

Ала нека не сгъстяваме боите, те са достатъчно гъсти и фабрично.

Напълно реабилитираното лице Даракчиев се съвзе – било от почивката, било от правилния ход на обследванията. Вече няма невроза, няма тикове и тигри няма, а напоследък у него се забелязва и определен интерес към собствената му жена, която говори, че той е на път да намери своето малко и просто човешко щастие. Но и какво повече е нужно човеку? Знае се от старогръцките легенди, че е имало юнаци, които са убивали лъвове или са разкъсвали челюстите на вълци. Но толкова звереве наведнъж не са загивали в цялата гръцка митология – при това само от копия, направени с индиго.

Заключителният акорд бе появяването на смесена комисия от представители на Международния съд в Хага, Лигата за защита на правата на човека. Смесената комисия установи, че Даракчиев е победил, а на мястото на зоологическата градина сега има тенискортове.

Ве вектис, казваха древните, горко на победените зверове!