Наследство в миналото
Снощи ми звъни Крис Нолан. Тъкмо „Левски“ беше обърнал Локото и бях в настроение, затова му вдигнах. Друг път се правя, че ме няма, щото е малко досаден и трудно говори български. „Здрасти, Криси, как си?“ „Здравей, Алек! (така ми казва и вече ми писна да го поправям). Гледа ли мувето ми?“ Ох, аман от този филм, гледах го, ама как да му кажа истината, ще се обиди. Затова леко го похвалих. „А, гледах го, много се изкефих, браво!“ Той се разсмя доволно и вика: „Ай ем глед, че ти е харесал, бикоуз ти си ми корективът. Ти си – вика – мидълстатистическият българ.“ Въздъхнах и си викам на акъла – абе как не можа някой наш колега да се докопа до тия милиони, щеше за половината да направи филма, а другото за яхта, за замъче някъде. И пак му викам на Криси: „В добра форма си, действай по следващия сценарий!“ „Точно за това колинг ю – вика – ай хев сценарий на ваш колега, Генчев. За Кингли Марко, ваш хиро. Обаче имам промис към една приятелка. Какво ще кажат йор пипъл, ако Марко го изиграе уомън. Блонди е и много прити и вери стронг. Дали да гив хър диз роля?“ Изстинах. Само това ми липсва, да давам акъл за новия сценарий на Максим. Без това ме мрази, щото го критикувах за Дякона. „Криси, пада ми батерията, кол ми пак анадър дей, хайде чао до скиф!“ И затворих. Да се оправя, не ми се занимава с него. Нямах време да му кажа, че Циклопът му ми заприлича на един наш политик. С две очи, ама като излъчване е същият.
Олег Ковачев
