Мине не мине ден и медиите съобщят, че я по вода, я по суша ни е навестил дрон. На всички тия новини доскоро гледах с насмешка: „Какво пък толкова – някаква машинарийка прелетяла и решила да се приземи у наше село”. Да, но вече имам лично преживяване с дрон и насмешката ми взе да се видоизменя в крива усмивка. А личните преживявания, както историята сочи, често тръгват от наглед съвсем безобидни случки. Тъй, както си лежа съвсем спокойно под чадъра на плажа в Приморско, от приятния унес ме изважда весело детско провикване: „Мамо, мамо, вълните извадиха на брега самолетче! Ела, да ти го покажа!” Майката намираща се на няколко чадъра отстояние рипва от хавлията, но мъжът, мускулест бабаит, я секва с репликата: „Стой на място и пази багажа!”. Балканският субект тръгва след невръстния си син, ама пусто любопитство, след тях се проточва колона от плажуващи, нямащи търпение да видят с очи какво точно е това самолетче. Аз също се присъединявам към кохортата, такова чудо изпуска ли се. Около летящия обект започва да се оформя кръг от хора, като около удавник. „Това е украински дрон! Няма какво друго да е!”, заключава на висок глас бащатата на детето намерило „самолетчето”, после почесва рамото си, върху което се мъдри татуировка на Левски с разкривен надпис: „България над всичко”. Останалите от кръгчето нямаме време да реагираме, защото бабаитът набързо додава: „Мръсни украинци, заради тях страда целият свят! Вместо да се предадат за три дена, взели да ми воюват! Наводниха Черноморието с дронове!”. Тирадата на бащата щеше да продължи, ако не беше прекъсната от женски крясък: „Лягайте на земята! В дрона може да има снаряд!”. Всички мигом се просваме по очи на пясъка. След петминутна гробна тишина, някой от множеството проговаря: „Руски е дронът! Тия некадърни Чебурашки са толкова зле с техниката, че един дрон не могат да сглобят като хора, апаратите им падат в морето още преди украинците да ги свалят!”. „Некадърни, ама три пъти ни освобождават, пет пъти ни вадят от национална катастрофа, освен това са ни дали писмеността. Да не говорим, че ни защитават от джендърите и цялата прогнила Европа!”, обажда се татуираният с лика на Левски патриот. „Млъквайте! Дронът може да се взриви от човешка реч. Четох в интернет за тези дронове”, информира ни жената, заради която всички все още лежим с лица забити в пясъка. Няколко минути по-късно, мъж с трепет в гласа обявява: „Ще се обадя на 112!”. „От 112 не се занимават с дронове. Препращат сигналите към местното кметство. Сигурна ми е информацията, намерих я във фейсбук!”, заявява възрастна жена със светлосиня коса и капела. „Пикае ми се, ще ставам! Имам проблем с простатата. Няма да я чакам цял ден тая пущина да се взривява!”, съобщава сърдито старче и се оттегля от зрелището. Набрал смелост, друг от присъстващите скалъпва оправдание: „Трябва да тръгвам, че ще ми изгори часът при зъболекаря”. Малко по малко цялото кръгче от сеирджии се разотиваме. Дронът остава да лежи самотен, дори децата го подминават. По обяд виждам как спасителят влачи машинарията за задната перка мърморейки: „Поне да ги изкупуваха за алуминий, да си заслужаваше мъкненето, а то за просто желязо не искат да ги вземат. Били от сплав с неустановен произход. Много се изучиха тия изкупвачи, много им порасна работата!”
Влади Христов
