Иван Иванов е на плаж. Гледа с любов към вълните и е готов да се гмурне в морето. Но вижда, че спасителите са вдигнали кафяв флаг. Нещо ново за плажуващите тази година. Фекални води от спукан отводен канал. Чакат се представители на РЗИ и „Басейнова дирекция“. Плажът ще бъде затворен за целия ден. Иван Иванов има търпение. Ще чака. Взел си е книга. „Граф Монте Кристо“.
На другия ден флагът е заменен с черен. Но не заради силно вълнение, а заради разлят мазут във водата. Отново се чакат представители на местната и централната власт да вземат проби. Иван Иванов има търпение. Ще чака. Книгата е дебела. А той е още на първата част.
На следващия ден черният флаг е свален. Но е издигнат друг. Розов. Което означавало, че има разбит в морето дрон и се чака екип от сапьори, за да бъде дронът изваден на брега и обезопасен. Иван Иванов продължава да чете книгата и се пече. Сапьорите обезопасяват дрона. Децата пищят и тичат голи по пясъка.
На следващия ден флагът е бял, но…В близост има заседнал петролен танкер. Има опасност от разлив на гориво. И флагът бързо е заменен с черен. Иван Иванов вече е почервенял. Прочел е първата част на книгата. Гърбът го боли. И мазилата не помагат. А така му се плува в морето. Затова е дошъл на море. Хвърля ядосан книгата в торбата и се прибира в хотела. В хотела има басейн. С олимпийски размери. Там поне ще плува на спокойствие. Настанява се Иван Иванов на един шезлонг. Напича се десетина минути и се кани да се хвърли в басейна. Но вижда табелата – „Къпането забранено“ . „Защо?“ – пита сервитьорът, който му носи бирата. „Поради липса на спасители“ – казва сервитьорът, оставя студената бира и се връща в ресторанта.
Иван Иванов изпива бирата и се прибира в хотелската си стая. Какво пък, в банята нали има вана. При някои обстоятелства и ваната може да мине за море. Особено когато около теб летят гларуси.
Ненчо Добрев
