Предполага се, че в интернет се намира всичко за всички. Да, ама не. Потърсете нещо за Спиридон Донев. Виждате, че няма. Реших да запълня тази празнина и се запътих към обществените библиотеки и читални. Прерових периодиката. Постепенно се очерта силуетът на този незаслужено пренебрегнат автор. Ето какво открих:
Още като студент Спиридон (връстник на Априлския пленум) пише курсова работа: „Психография на асистентите от царско време в новите политически условия.”, заради която е мъмрен здраво във вузовския комитет на комсомола. Завършва образованието си трудно във враждебна среда.
Сетне предлага статията си „Сигнатурата на агентурата” в сп. „Библиотекар”, но там се натъква на едно нафукано ченге – редактор и следва сблъсък. Между другото въпросното ченге прави кариера и става депутат след промените. Спиридон пък публикува статията „Оскъдният лексикален запас в общуването между парламентарните тулупи.”
Но това е значително по-късно. Преди това, в условията на тотална цензура, търси подслон в църковния печат, където му публикуват проучване за образите на св. братя в иконописта.
Промените обнадеждават Спиридон, който намира меценат за изданието си „Папазов – наш ас през „лудите години„ в Монпарнас.” То се разпространява сред ценители.
Окрилен, Донев решава да участва в конкурс, организиран от фондация „Открехната общност”, с пътеписа „Вино, мас и лук в подземията на Буда”. Открехнатата врата се затръшва под носа му. Това не е единственият му провал. Подобна участ сполетява радиопиеса, написана в съавторство. Тя не е запазена, но по спомени на изкушени в драматургията е ситуирана в соцпсихиатрия.
Спиридон се хваща на работа тук-там, но не се отказва от литературните си занимания. Залавя се с роман с криминален сюжет, адресиран към една по-елитарна аудитория, но нейде по средата на творческия процес установява, че такава у нас всъщност липсва. Известно време се подвизава из периодичния печат, докато един ден изчезва от литературния хоризонт.
Тъй като съм се захванал с био-библиографска справка, трябваше да издиря автора, та да добия непосредствено впечатление. След доста лутане попаднах в дирите му и се озовах в една обезлюдена махала. Не я конкретизирам, защото уважавам правото му на уединение.
Когато стигнах, Спиридон седеше на двора върху трикрако столче близо до бунара и наблюдаваше фермата си за мравки. Присъединих се тихо. По едно време той извади ведрото от бунара. Вътре имаше шише мастика. Домакинът гостоприемно ми го подаде. Не съм любител, но приех в името на създаването на контакт. Такъв се осъществи след около час, когато споменах трактата „Животът на термитите”. Спиридон възрази, че термитите не са мравки, но и те са социални. Съгласих се. Опитахме се да се сетим за автора на трактата. Аз предположих, че е Митеран, докато домакинът държеше на Метерних. Бърза гугъл-справка показа, че е Метерлинк. Спиридон бе по-близо и аз му стиснах ръката.
Благодарих му за гостоприемството и се върнах към т.нар. цивилизация, която не успя да приобщи този разнолик творец. Очаквам появата на нов трактат, но кой би могъл да предвиди следващото превъплъщение на хамелеона?!
ЧИЧИН
