Центърът на София, да не говорим за Подуене, е нашарен с графити, уведомяващи населението, че „Песъка е ухо“, както и, че „Песъка пее в Пето районно“.
Пусто любопитство – стана ми интересно дали и за мен нещо не е пял. И отидох в съответната Комисия – онази, която пази досиетата на Държавна сигурност, да попитам.
– Нас ни закрива Иво Христов – казаха ми. – Според закона му всички тия папки ще отидат в Държавния архив, там достъпът за любопитните щял да бъде много по-добър. Поне той така твърди.
Добре, че и аз, и Иво Христов знаем къде е държавният архив. На много удобно място – до паркинга на парламента. Може да се стигне и с метрото.
– Искам да проверя дали Песъка е пял за мен.
– Той жив ли е?
– Нямам представа.
– Ако е жив, ще трябва да вземете от него писмено съгласие да му проверите творбите. Защото там са му личните данни, а според закона нямаме право да ги разгласяваме.
– А ако е умрял?
– Ще трябва да изчакате да минат седемдесет и пет години от написването им, за да ви ги дадем. Съжаляваме, но законът за личните данни е такъв.
– Няма ли друг начин? Седемдесет и пет години са много време!
– Има, разбира се! Трябва само да вземете писмено съгласие от наследниците.
– Аз откъде да ги знам кои са?
– А ние откъде да ги знаем?
Вярно – така си е. Но се сетих, че имам журналистическа карта.
– Ето ми картата, не ровя от тъпо любопитство, а с изследователска цел. Това дали няма да облекчи процедурата?
– Да, разбира се. Подпишете тази декларация, че няма да разгласявате нищо от това, което сте прочели.
– Изобщо? А в бирарията може ли?
– И в бирарията не може. Ако не е умрял, може да ви съди, и още по-лошо – да осъди и нас, защото сме ви дали документите. Така хем ще е пял в Пето, хем ще е на кяр.
– Добре, ще си мълча. И няма да пиша. И в бирарията няма да ходя, за да не изпусна някоя грешна думичка. Сега вече може ли да погледна какво е писал за мен?
– Напишете заявление до комисията.
– А тя кога ще ми отговори?
– Когато се сформира.
– А, значи още я няма? А кога ще я има?
– Ами, когато измислят кой ще има право да влезе в нея и кой – не. Лични данни са това, чувствителна работа, да не говорим, че някои папки се водят секретни. Дори още се колебаят дали да включват в нея и бивши ченгета.
– Какво има да се чудят?
– То си е за чудене – кой ще проверява дали са били? Онази комисия е закрита, а тази още я няма.
– И какво – аз така ли да си тръгна, без да разбера кой е Песъка?
– Цяла София знае, но за всеки случай питайте и Иво Христов. Той със сигурност е по-наясно.
Румен Чернев
