ДАДОХА, НО И МНОГО ВЗЕХА
Наскоро си отидоха две важни фигури на прехода – Вежди Рашидов и д-р Константин Тренчев.
Чух по една телевизия да се казва, че и двамата са дали много на България.
Но и много взеха, бих добавил.
Всеки ще ги запомни по някакъв начин.
Ето как ги помня аз…
В първите години след промените д-р Тренчев беше активна фигура в политиката. На митинги и стачки участваше и той като синдикален лидер. Облечен в камуфлажна униформа и с пистолет на кръста, лично ръководеше демонтажа на системата.
Моя позната актриса, съкратена от театъра си, отива в централата на профсъюза „Подкрепа”, за да потърси подкрепа.
Във фоайето вижда самия д-р Тренчев, в униформата и с пистолета на кръста. Спира го и набързо му се оплаква.
– Запалете ги, госпожо! – отсича Тренчев и отминава. – Запалете ги!
Нали беше участвал в палежа на партийния дом, та процедурата му беше ясна…
Моята позната не беше пироман, а актриса. Не тръгна да пали, според указанията, прибра се оклюмала вкъщи. Осъзнала колко подкрепа може да получи от д-р Тренчев и неговата „Подкрепа”.
А с какво ще запомня Вежди Рашидов…
С онзи банкет в ресторант „България”, който той бе организирал за свой рожден ден. Банкет с питиета, мезета и печени прасета, разточителен пир, на който и ненаситният Гаргантюа би се озорил.
И това се случваше в Жан-Виденовите времена, в зимата на празни магазини и хиперинфлация, когато заплатите бяха по пет долара, а пенсиите – по три.
„Голямото плюскане” на Рашидов и приятели се показа и по телевизията. Видяхме отрупаните маси и гладните очи на минувачите по тротоара, които се лепяха от външната страна на витрините.
Чухме и речта, с която Вежди бе обявен за „главен мултак” на републиката.
Ето това помня… И още: помня счупения нос на полицайчето на паркинга пред Столичната община…
А пък други, щом искат, нека го помнят като Голям Българин…
М. Вешим

