КОГАТО СЛЯПОТО ВЗЕМЕ, ЧЕ ПРОГЛЕДА

Алековият разказ вече не се изучава в училище. Надявам се, не защото съставителите на учебните програми изпитват някаква гузност при препрочитането му, а защото предполагат, че новото поколение няма да разбере поговорката. Днес сляпото не проглежда – то просто хваща Господа за шушляка. Младото поколение не знае и какво е това – шушляк, предполага, че е някакъв Божи аксесоар. Но това няма особено значение – хваналите се за каквото и да е там, или за банковата си сметка (те не са толкова наивни, че като онзи унгарски министър да си заравят парите в гората), вече се чувстват като шушлякодържатели, за които всичко е позволено и, още повече – простено. Дори простащината, наричана политкоректно „език на омразата“. И покрай тях и ние започваме силно да се любим и мразим. Е, повече мразим, разбира се.

Спомнете си триумфалното възкачване на г-н Антон Кутев на парламентарната трибуна през пролет­та: „Ние видяхме как работите вашите народни събрания, сега идва ред да покажем как работи нашето“…

Чие е Народното събрание? Очевидно според г-на е в процес на приватизация. Кое следва? Ами – държавата, разбира се! Макар че тя очевидно си има и други нови собственици.

Само преди седмица хваналият се за онова нещо Михаил Петров, вече бивш шеф на търговска верига, в очите ни навря чувството си за собственост върху теоретично нашите 110 000 квадратни километра: „Кауфланд е толкова голям, че ако тръгне по бобслея надолу, фалитът на КТБ ще се стори на управляващите като пролетен бриз“!

За собственост, макар и не върху цялата територия, но поне върху българския политически живот настоява и депутатът Иво Христов, който констатира, че „има партии с отпаднала необходимост“. Само дето не им предложи да се самозакрият.

По-радикални са вижданията на ютюбъра Карбовски, който предложи несимпатичните нему „да бъдат разстреляни, защото те ще разстрелят нас“!

Не се стряскайте, било метафора. Или поне така ни уверяват.

Съвсем не метафорично друга интернет звезда, известна като Динко от Ямбол, на задалите му въпроса защо ще иска такса от закараните на неговия паркинг ТИРове от зловещата катастрофа на „Тракия“ отвърна кратко и ясно: „Само да попитам траурните агенции съпричастни ли са безплатно ще погребват хората??????“. Така си го е написал, без точки и запетаи, но с много въпросителни. Човекът, видял се с пари, също си мисли, че се е хванал за нещо и за него човещината не важи.

Но да се върнем към  изкатерилите се до върховете на държавата и тези, които искат да ги обрулят оттам. Идиотската идея да се посегне на парите на майките на деца с увреждания докара изключително политкоректната реплика на депутата Венко Сабрутев, който в прав текст заяви, че „В Радев не бие сърце на човек“…  От какво животно – не уточни, остави на нас да разсъждаваме.

Каквото повикало, това се обадило – обади се зам.-председателят на Парламента, г-н Иван Ангелов: „Държат се като едно, бих ги определил като ранено смъртоносно животно, което в своята предсмъртна агония, седящо в или зад паравана на една фасадна демокрация, се опит­ва да оправдае пред обществото своята отпаднала необходимост и да се върне на политическата сцена“.

И така, благодарение на видяното и чутото от най-високо място, от дума на дума, от плювня на плювня, от ругатня на ругатня, народът бавно и полека взе да изпростява на няколко века. И се чудим защо по улиците се гледаме на кръв, защо се блъскаме за празното място в автобусите, защо изтикваме тези, които ни се изпречат на пътя, в канавката.

Все пак, добре е да напомним на покатерилите се на върха и на драпащите към него – научно доказано е, че Господ няма шушляк. И в един момент, рано или късно, всеки го разбира. И не по съвсем безболезнен начин.

Сещам се за един друг Алеков фейлетон, който завършва така:

„Ний, афицерските дами…

Пусти върхар!“

Румен Белчев

Още от "Стършел"

Карикатури

Мандрите отново на прицел

Карикатури

Само да попитаме…

Разкази за всеки ден

Зимнината на леля Рахила

Леля Рахила, ако и да беше главен лаборант седми разряд и член-кореспондент на БАН, във втората половина на всеки август слагаше зимнина. По забележителен начин. Да вземем за пример корнишона – тя няма да отиде на първата сергия в града, а ще прескочи при доверен търговец от зеленчуковия пазар в Кърналово. Сетне минава касетките с […]

Карикатури

Зима иде, господа…

Каква стана тя

В „Стършел” през седмицата

ПРОГНОЗА ЗА ЗИМАТА В редакцията дойде наш читател, за да ни подари нещо твърде необичайно – кован свещник, изработен от него, и две свещи. – Защо са ни свещи? – изненадахме се. – Защото управляващите обещаха,че няма да вдигат тока и парното – обясни читателят. А на излизане добави: – Скоро ще ви донеса и  […]

Карикатури

Вместо три желания

Прочетете новия "Стършел"!