ВИЦОВЕ: Черничко, но не чак дотам

– Какво ще правиш утре?
– Ще карам тъщата на гробищата.
– О, ще имаш хубав ден!
– Не, бе, иска да сади цветя на гроба на тъста!

Телефонен разговор.
– Ало!
– Да?
– Може ли Петър Петров?
– Излезе.
– А кога ще се върне?
– След месец-два… Но може и по-рано.
– Чакайте, чакайте, май че има някаква грешка. Офисът на Петър Петров ли сте?
– Не. Централният затвор.

Изложба.
– А това е картината „Откраднатите съкровища на България“.
– Не виждам съкровищата.
– Как ще ги виждате, нали са откраднати!

Месец след като някакъв виладжия е обявен за общонационално издирване, край езерото на вилната зона откриват удавник.
Полицията решава, че това може да е изчезналият, и викат жена му за разпознаване.
– Имаше ли съпругът ви някакви особени белези? – пита следователят.
– Да. Заекваше…

– Писна ми да живея в това блато – оплаква се една риба на друга.
– Хвани се за кукичката – съветва я втората. – Ще те изтеглят и – право в сметаната!

Вдовец се прибира от погребението на жена си. Докато отключва вратата на къщата, от покрива пада керемида и тупва на сантиметри от него.
– Добре, де – мърмори вдовецът. – Разбрах – вече си на небето…

На последната седалка в автобуса се вози окъснял пияница. Качва се просяк.
– Господине, загубих крака си при злополука…
– Кво?
– Господине, загубих крака си…
– И?
– Крака си загубих, господине…
– Братче, не съм го виждал!

Богаташ пристига в скъп курорт да позакърпи здравето си.
Веднъж, докато се разхождал край морето с лекаря си, срещнали погребална процесия.
– Как? Нима и в това благословено от Бога място хората умират?
– Е, само по веднъж…

Гледачката вдига ръце над картите:
– Ах, какъв ужас! Жена ви ще умре след два дни!
– Знам де, знам, няма защо да се говори за това толкова високо. А ще ме хванат ли?

Майка на канибалче възпитава детенцето си:
– Колко пъти трябва да ти повтарям да не разговаряш с храната!

Червеният пълнител на химикалката на директора на банката протекъл във вътрешния джоб на сакото и изцапал ризата.
Жената на директора я отнесла в химическото чистене.
Приемчикът огледал внимателно червеното петно.
– Да… Поздравявам ви, мадам, отличен изстрел!

Търговски пътник търси стая в хотел.
– Нямаме свободни стаи – казват му. – Само президентският апартамент остана, но него не го даваме.
– Защо?
– Има някакво проклятие в него, там вече осем гости на хотела са се обесили.
Пътникът възторжено вади портфейла си:
– Не съм суеверен. Колко?
Отвеждат го в апартамента, показват му го, той пита:
– А как са се обесили?
– Ей тук, на дръжката на вратата.
– На дръжката на вратата? Невъзможно!
На сутринта чистачката едва отваря вратата и се развиква:
– Писна ми! Още един любопитен! Пак на дръжката виси!

Болният вдига глава от носилката.
– Сестра, къде ме карате?
– Лежи си спокойно. В моргата.
– Ама аз съм жив!
– Че ние още не сме стигнали!

В училище.
– Кой е петнайсети номер? Стани! Защо вчера не беше на училище?
– Дядо ми получи изгаряне, госпожице.
– О, не знаех… Сериозно ли е?
– Да, тия в крематориума не си правят майтап!

Един човек си четял вестника и изведнъж видял в него собствения си некролог. Разстроил се, разбира се, звъннал на приятел:
– Видя ли днес некролога ми във вестника?
– Видях го. А ти откъде се обаждаш?

На тротоара припада възрастен човек. Случайно минаващ свещеник се надвесва над него и бърза да му даде опрощение:
– Сине, вярваш ли в Бог-отец, Бог-син и Бог-дух?
Припадналият отваря едно око и шепне недоволно:
– Ама какво е това – аз умирам, а тоя ми задава гатанки!