ВИЦОВЕ: Най-леко се умира с медицинска помощ

Пред наборната комисия се явяват двама близнаци.
Единият доволен излиза от докторския кабинет.
– Взеха ли те?
– Не, изкараха ме негоден за военна служба.
– Братче, моля те, мини още веднъж и заради мен!
Близнакът влиза отново и след пет минути излиза с объркан вид.
– Не знам какво стана, но теб те взеха…

Ден след операцията докторът идва на визитация при пациента.
– Е, как се чувствате?
– По-добре, докторе. Но отначало се чувствах така, сякаш някой ме беше цапардосал с тухла по главата.
– Надявам се да извините анестезиолога. Оказа се, че точно за вашата операция упойката е свършила…

– Защо мислиш, че маларията е лека болест?
– Ами, щом даже едно комарче може да я пренесе…

Двама лекари пийват по едно след работа.
– Имам страхотен пациент! Страда от раздвоение на личността.
– И какво му е страхотното? Често срещан случай.
– Да, ама и двамата си плащат!

На малко бяло облаче в рая са седнали две души. Едната се залива от смях.
– Какво смешно има?
– Гледам ония тъпаци долу – още ме оперират!

Лекар съветва пациента си:
– Хапчетата за сън са вредни. Ако не можете да заспите, по-добре обърнете чашка коняк. Ако след пет минути не сте заспали, обърнете още една. Ако и това не помогне, след пет минути пийнете още една…
– Ами ако и тя не помогне?
– Е, тогава вече ще ви е все едно дали спите, или не!

Как да доживеем до сто години?
Рецептата е проста: всяка сутрин изпивате чаша горещ чай.
И така – 36 525 дни…

– Докторе, аз съм съвсем здрав!
– Ама разбира се, че сте съвсем здрав!
– Вижте, на мен ми е ясно, че вие, психиатрите, казвате така на всички. Но аз наистина съм здрав! Жена ми ме прати при вас само защото предпочитам памучните чорапи пред найлоновите.
– Че какво от това? Аз също предпочитам памучните.
– Наистина ли? А как – с масло, с олио или с майонеза?

Зъболекарката подготвя бормашинката и казва нежно на пациента:
– А помниш ли, Васко, в училище седяхме на един чин и ти ми слагаше кабарчета на седалката…

При доктора.
– Ако откажете пиенето и пушенето, гарантирам ви, че ще доживеете до осемдесет години!
– Ех, докторе, късно е. Аз съм на осемдесет и три…

– Спокойно си идете у дома, няма ви нищо – казва лекарят.
Пациентът благодари, сбогува се, тръгва и в коридора пада и умира.
– Сестра – командва лекарят, – хванете го за краката!
– Защо?
– Както е легнал, се вижда, че е умрял, докато излиза от кабинета. Трябва да го обърнем така, сякаш е влизал!

– Докторе, ще живея ли?
– Да, ама няма да ви се иска…

– Докторе, вие сте вълшебник! Болките в гърба ми изчезнаха! Какво беше? Дископатия?
– Не, тирантите се бяха преплели…

– Докторе, навсякъде ме боли! С пръст да се пипна – боли! И по шията, и по корема, и по гърба – навсякъде боли!
– Я да видим… Боже, ами че на вас пръстът ви е счупен!

– Струва ми се, че вече сте били при мен – казва докторът на пациента. – Ако ми припомните името си…
– Симеонов.
– Ах, да! Спомних си! Плеврит?
– Не, Спас.

– Вчера случайно видях как зъболекар си поправя колата.
– И какво му е интересното на това?
– Ами, като взе плоските клещи, и каза: „А сега малко ще трябва да потърпите, защото може да ви заболи“…