ВИЦОВЕ: Най-леко се умира с медицинска помощ

Психоаналитикът казва загрижено на пациента си:
– Имам за вас две новини – едната добра, другата – лоша.
– Коя е лошата, докторе?
– След проведените сеанси нямам никакво съмнение, че вие сте латентен хомосексуалист.
Пациентът се хваща за главата:
– А коя е добрата?
Лекарят въздъхва:
– Много сте сладък, когато се притеснявате…

– Знаете ли защо преди операция винаги упояват пациентите?
– За да не ги боли?
– Не. За да не пречат на хирурзите с идиотските си съвети по време на операцията.

Срещат се двама професори фармаколози.
– Как е?
– Чудесно! В нашата лаборатория създадохме ново лекарство!
– Много хубаво! Действа ли?
– Не знам, още не сме му измислили болест…

– Докторе, главата ми непрекъснато бучи!
– Запушете си ушите с памук и ще мине.
– Но, докторе, не бучат ушите, шумът е отвътре!
– Нали това се мъча да ви обясня – това е от течението!

След операцията пациентът идва бавно на себе си. Над леглото му грижовно се навежда лекарят:
– Как се чувствате?
– Добре, докторе. Само дето главата ме боли така, сякаш някой ме е тряснал с тухла…
Лекарят, смутено:
– Съжалявам, обаче упойката свърши неочаквано…

– Кое е най-голямото постижение на дерматологията в наши дни?
– Умението да се смъкват по три кожи от пациентите!

Болнична стая. Пациент се свестява след упойката и въздъхва:
– Слава Богу, операцията мина, всичко свърши!
– Не бързай толкова – казва съседът му от дясното легло. – В мен забравиха ножица и се наложи да ме режат втори път.
– И мен ме рязаха втори път – обажда се съседът от лявото легло. Бяха забравили по време на операцията в корема ми скалпел!
В това време вратата се отваря и се показва току-що опериралият хирург.
– Да сте виждали някъде шапката ми?

Главният редактор на градски вестник събира репортерите.
– В последния брой думата „местен“ се употребява осемдесет и шест пъти! На какво прилича това? Местни новини, местни началства, местна хроника… Толкова ли не можете да измислите някакъв синоним?
На другия ден във вестника се появила информация:
„Пострадалият бе откаран в болницата, където му бе извършена операция с градска упойка…“

След тежка операция адвокат идва в съзнание в болничната стая.
– Сестра, защо са спуснати завесите на прозорците? Да не би силната светлина да ми вреди?
– Не, разбира се! Просто в отсрещния блок имаше пожар и затова ги дръпнахме.
– Не разбирам…
– Ами, не искахме първото, което видите като се събудите, да са пламъците. Можеше да си помислите, че операцията е била неуспешна…