ВИЦОВЕ: Най-леко се умира с медицинска помощ

Хирургът всичко може, обаче нищичко не знае.
Терапевтът знае всичко, но пък нищо не може.
Само патоанатомът всичко знае и всичко може, но… късно…

Профилактичен преглед.
– Някакви оплаквания?
– Не, докторе.
– Сърцето прескача ли?
– Не, пулсът ми е съвсем…
– Да сте си мерили кръвното напоследък?
– Да, нормално е.
– Как сте със съня?
– Чудесно! Спя като пън!
– Много добре – казва лекарят. – Сега ще ви напиша рецепта и всичко това ще изчезне, сякаш никога не го е имало…

– Ало, докторе, можете ли да ми поставите диагноза по телефона?
– Разбира се. Съблечете се!

Психиатърът казва на пациентка:
– Ще бъда откровен с вас. Очевидно имате психични проблеми…
– Извинете, докторе, но нали разбирате, бих искала да чуя още едно мнение…
– Щом настоявате… Отгоре на всичко сте и грозна!

Физикът Фаренхайт изобретил нов уред и го нарекъл „Живачен термометър“.
Щастливата идея да използва откритието си за измерване на телесната температура му дошла по-късно, когато го докладвал в Академията на науките и един от академиците му казал къде да си го мушне това откритие.

В чакалнята пред лекарския кабинет седи един и си говори сам:
– Дано съм болен! Дано съм болен…
Сестрата го пита защо толкова много му се иска да е болен.
– Защото не ми се иска да съм здрав, пък толкова да ми е зле!

В кабинета на пластичен хирург.
– Докторе, можете ли да ми помогнете? Жена ми казва, че муцуната ми изглеждала така, сякаш непрекъснато я лъготя!
– Първо – казва обидено лекарят, – престанете да ми се кривите такъв и ми разкажете честно какво точно ви тормози!

Визитация.
Професорът важно чете картона на поредния болен.
– Докторе – плахо пита той, – мен кога ще ме изпишете?
– Скоро – обещава професорът. – Само да изправим кардиограмата…

– Докторе, какво ми става? Тази сутрин се погледнах в огледалото и видях, че съвсем съм оплешивяла!
– Госпожо, нали в рекламата на шампоана си е казано изрично: „Косата ви ще стане неотразима“!

Язваджия получил кръвоизлив. Лекарят му казал да отнесе в лабораторията екскремент – за анализ.
Сложил човекът гнусливо парченце от онова нещо в кибритена кутийка и тръгнал към лабораторията.
И изчезнал!
Открили го след три дни в „Пирогов“ – гипсиран от главата до петите.
– Какво стана?
– Не знам! Последното, което си спомням, е, че някакви ме питаха имам ли кибрит…

В чакалнята пред лекарския кабинет седи един и си говори сам:
– Дано съм болен! Дано съм болен!
Сестрата го пита защо толкова му се иска да е болен.
– Щото не ми се иска да съм здрав, пък да ми е толкова зле!

Визитация.
– Докторе, как съм?
– Добре… Добре… Мисля, че утре ще можем да ви изпишем. Позвънете на жена си да дойде.
– А, докторе, няма нужда да я безпокоим!

В автобуса влиза мършаво човече, оглежда тъпканицата и срамежливо моли:
– Някой да отстъпи място на болния от Ковид… Ама моля ви се, само едно място, не целия автобус!

В болницата. Операцията върви нормално и изведнъж се чува характерният електронен писък, показващ спиране на сърдечната дейност.
Всички се суетят, тичат насам-натам, мъкнат дефибрилатор.
Писъкът продължава.
– Ще отворим гръдния кош и ще опитаме ръчен масаж! – решава хирургът.
Разрязват пациента, лекарят бърка под ребрата и започва да масажира сърцето.
Отстрани доста безучастно стои асистентът и дъвче дъвка зад маската.
– Колега, какво правите? – сърди се хирургът. – Не виждате ли, че го изпускаме!
– Вече го изпуснахте – вдига рамене асистентът. – Заклахте го като пиле. Пък на мен телефонът ми писна, мама ми прати SMS на връщане да купя кило свинско…

Знаете ли, че…

Аптекарските шишенца с лекарства са универсален стъклен амбалаж за многократна употреба.
Първо в тях слагат лекарствата.
Когато ги изпият, ги използват за даване на проби урина.
А когато анализират урината, в тях отново могат да се сипят лекарства!

Вкарват количка с пациент в операционната.
– Докторе – пита любопитно пациентът, – какво значи „традиционна упойка“?
Хирургът е нервен:
– Вас какво ви интересува? Допивайте си ракията, ето ви и биричка, свършвайте ги и лягайте на масата!