При психиатъра.
– Докторе, вчера най-после разбрах какво ми е! Аз съм от стъкло!
– Добре, добре, не се вълнувайте, седнете тук, сега ще ви прегледам…
Пациентът седнал, психиатърът го помолил да преметне крак върху крак, чукнал по коляното му с неврологичното чукче.
„Дзън” – казал пациентът и се счупил…
Двама психоаналитици излезли на разходка с велосипеди. По едно време единият се подхлъзнал на разлято масло върху асфалта и паднал.
Колегата му спрял, помогнал му да стане. Огледал пораженията – счупена ръка, натъртен гръб, насинена физиономия… Внимателно и съчувствено предложил:
– Много ли боли? Искате ли да поговорим за това?
В чакалнята пред кабинета на стоматолога десетина души напрегнато се вслушват в шумовете зад вратата.
Тихото бръмчене на бормашинката изведнъж се сменя с адски вопли и писъци. Чакащите притеснено се споглеждат, по-слабонервните си тръгват.
След минута от кабинета излиза пациентът. Страдалците разтревожено питат:
– Ама наистина ли толкова боли?
Пациентът изплюва в близкото кошче отхапан пръст.
– И още как!
В чакалнята пред кабинета на стоматолога десетина души напрегнато се вслушват в шумовете зад вратата.
Тихото бръмчене на бормашинката изведнъж се сменя с адски вопли и писъци. Чакащите притеснено се споглеждат, по-слабонервните си тръгват.
След минута от кабинета излиза пациентът. Страдалците разтревожено питат:
– Ама наистина ли толкова боли?
Пациентът изплюва в близкото кошче отхапан пръст.
– И още как!