ВИЦОВЕ: Политика служба не тика

В българското консулство звъни телефон. Консулът вдига.
– Българско консулство.
– Who are you?
– Ху аз? Аз – консул, а ху ю?

Лежат си двама на тревата, гледат облаците.
– Ех – казва единият, – ще ми се да стана министър. Изобщо нямаше да им стъпвам в министерството, хартийките мога да си ги подписвам и вкъщи..
– Аз пък искам да съм змия!
– Че защо?
– Ами тя даже когато ходи, лежи!

Учителката пита:
– Деца, кой ще ми каже какво работи татко му?
Децата отговарят едно по едно, най-накрая идва редът на хлапето от последния чин.
– Моят баща работи като проститутка!
Учителката е скандализирана.
– Как така? В дневника пише, че е журналист!
– Ами, сутрин като стане, мърмори: „Пак трябва да ходя в тоя бардак…“ Като се върне вечер, се оплаква: „Днес така ме претаковаха, че едва ходя!“, а в края на месеца казва на мама: „Виж ги тия мръсници колко малко плащат!“

Тича заекът из гората, насреща му – мечок.
– Накъде, Зайо?
– Почнали са да ловят камилите!
– Че ти да не си камила?
– Да, да, като те хванат, върви доказвай, че не си камила!

Резултати от представително социологическо проучване сред населението по повод отношението на населението към правителството му:
– Да си… – 30 %.
– Да ги… – 30 %
– Да се… – 30 %
Други мнения – 10 %

Директорът на затвора инструктира затворниците:
– За петнайсет минути килията да свети! Ще дойде областният управител!
– Сериозно? И колко години му дадоха на тоя дърт мошеник?

Предизборен диспут по телевизията. Единият кандидат казва на съперника си:
– Има хиляди начини да се финансира една предизборна кампания, но само един от тях е честен и почтен.
– Кой?
– Аз си мислех, че го знаете…

Кандидат за кмет обикаля от врата на врата, за да агитира хората да гласуват за него.
– Гласувайте за мен! Кметството на този град е потънало в корупция, разточителство и шуробаджанащина!
– И вие мислите, че ще можете да се преборите с всичко това?
– Да се преборя? Глупости, искам да се включа!

– Може ли да се купи честния човек?
– Да се купи – не, но виж, да се продаде – може…

Седи си гарванът на клончето, държи в клюна парченце сирене. Застанала под дървото лисицата, разгърнала сутрешния вестник и започнала да чете:
– Благосъстоянието на животните в нашата гора непрекъснато се повишава!
– ?
– Расте брутният национален продукт на глава от населението!
– ??
– Съвсем скоро в нашата гора сирене ще може да се бере направо от дърветата!
– Ха! – не се сдържал гарванът. Сиренцето паднало и лисицата го отмъкнала.
Поука от баснята: Не е хубаво да се смееш на това, което казва правителството.

Анкета на улицата.
– Четете ли вестници?
– Чета.
– Много ли?
– Колкото си откъсна, толкова!

Един депутат се възгордял.
– Не мога – обичал да казва той, – да се возя в същата кола, в която пътува и шофьорът ми.

Лекарят преглежда болен:
– От какво се оплаквате?
– От правителството, докторе!

Накуцвайки, репортерът влиза при главния си редактор.
– Взе ли интервюто? – пита главният.
Репортерът безмълвно показва синината под окото си.
– Мислиш, че мога да отпечатам насиненото ти око? Къде е материалът?
Репортерът вдига шапка и показва голямата цицина на темето си. Главният избухва:
– Ама какво значи това? Какво да сложа във вестника? Значи ти така и не успя да измъкнеш от тоя тип поне две думички!
– Е, той каза повече от две, но всички те не стават за печат…

Съдията:
– Вие сте заявили, че всеки втори чиновник от министерството взима подкупи. Ако не можете да докажете твърдението си, ще ви помоля да вземете назад клеветническите си думи или ще ви глобя!
Подсъдимият:
– Е, добре, взимам ги обратно. Всеки втори чиновник от министерството не взима подкупи!

Обява:
„Шофьорът на такси, намерил на задната седалка забравена папка с гриф „Строго секретно“ да се гръмне сам!“