Потъва презокеански кораб. Един от пътниците се спасява по чудо на необитаем остров.
Построява си къща, отглежда кози, опитомява папагали, изобщо – държи се като Робинзон.
Един хубав ден към острова се приближава грамаден кораб. Нещастникът пали огън, за да го забележат, тича по брега, маха с ръце.
От кораба спускат спасителна лодка с един моряк.
– Капитанът ви изпраща новите вестници – казва морякът. – Моли ви да ги прочетете и да решите струва ли си да се връщате.
Изкарал един цяло ремарке оборски тор да го продава.
Минал един, подушил тора, поклатил недоволно глава и отминал.
Минал втори, пипнал тора, рекъл, че нищо не струва и отминал.
Дошъл трети, попитал за цената, не му харесала и си отишъл.
Продавачът се ядосал:
– Като не разбирате от тор, какво търсите на площад „Народно събрание“!
Веднъж враната си намерила парченце сиренце. Кацнала на едно клонче да си го яде. Отдолу минала лисицата. Поусукала се около дървото, пък попитала:
– Вранке, искаш ли да си направим избори?
Враната знаела приказката, затова не отвърнала.
– Вранке, искаш ли да си направим избори?
Враната пак не отвърнала.
– Вранке, питам те в името на демокрацията, искаш ли да си направим избори?
– Иска-а-ам – не издържала враната, сиренцето паднало и лисицата го отнесла.
А враната философски си рекла:
– Чунким, ако бях рекла, че не искам, нямаше да остана без сиренце!
Подготвя се българо-НАТО-вския батальон.
Чуждестранен генерал идва да инспектира условията в родната казарма. Обикаля помещенията, надзърта в тоалетните, влиза и в кухнята, преглежда менюто, прави забележка:
– Според нашите стандарти военнослужащите с тежко физическо натоварване би трябвало да приемат до 5000 килокалории дневно.
– Кво рече тоя? – пита българският генерал.
Преводачът превежда.
– Стига бе! Никой не може да изяде толкова боб наведнъж!