При Свети Петър се явява нова душа. Светият старец проверява в дебелата книга и казва:
– Е, ти май си за рая – нямаш документирани грехове.
Човекът се зарадвал, но после нещо се притеснил.
– Свети Петре, да знаеш, имам грях… Голям грях… Един ден срещнах дъщерята на комшията и, нали знаеш, от дума на дума…
– Брей, това е голям грях! Но щом си призна, ти е простен – бягай в рая.
– Да, обаче после дойде майка й да вдига скандал и така, докато си приказвам, знаеш как стават тия работи, от дума на дума…
– Ей, това е още по-голям грях! Но днес съм в добро настроение – влизай!
– Ама след това комшията се засегна и дойде, пък после, от дума на дума…
– Хайде, влизай в рая, че нещо много се разприказвахме!
Притеснителен младеж се разхожда из парка с приятел. Насреща им се задава красиво момиче с кученце.
– Колко е красива! – въздъхва младежът.
– Ами запознай се, де!
– Как?
– Заговори я за нещо – за времето, за кучето…
Притеснителният младеж приближава красавицата, тегли един шут на кученцето и казва:
– Времето май ще се разваля… Днес кучетата летят ниско…
Девойка се разхожда из парка. Изведнъж чува страшен глас:
– Стой!
Момичето уплашено спира. Гласът заповядва:
– Легни!
Послушно ляга в тревата.
– Пълзи към мен! – заповядва гласът.
Тя послушно запълзява към него и излиза на малка полянка, а сред полянката – някакъв човек.
– Момиче – пита загрижено човекът, – да не ви е зле? Аз тук кучето си дресирам и гледам – пълзите из тревата…