ИЗГУБЕНИЯТ ЕТАЛОН

Изгубихме си някъде еталона

за изкуството от висока класа,

дето пълни душата на публиката в салона,

след като напълни входната каса.

 

Може на някого от панталона

да е изпаднал на някой разклон,

обаче кой ще седне сега на разклона

да търси някакъв еталон?

 

От разклона могат да вземат дама

за министърка,

или за брюкселски комисар.

Тъй или инак, еталона го няма,

и ето ти тебе

лар пур лар без юлар.

 

Кой е Ботев и кой – Пишурка?

Дворец какво е, какво – къщурка?

Мухоморка или печурка?

Горд човек или мижитурка?

 

Кой за какъвто се каже,

за такъв и минава

пред управата даже

на самата държава,

да не говорим пък за пред пресата,

тоест – на държавата пред метресата.

 

Без еталона закъсахме здравата,

всичко стана въпрос на шанс,

все едно главният мафиот на държавата

да бъде назначен за началник на ДАНС.

 

Явно няма да се намери

еталона

с официално щампована марка.

Ех, сега какви кариери

ще направят хората с чувство за мярка…