ГОЛЕМИТЕ ИСТОРИИ ОТ ШОУБИЗНЕСА
Вероятно никой друг бизнес не е ставал причина за толкова много истории, които въодушевляват и стоплят сърцето, както шоубизнесът. Собственият ни сив живот като че ли изглежда по-щастлив, когато четем за усилията и успехите на онези, които прекарват живота си в театъра, киното или телевизията и ни забавляват, за да забравим ежедневните грижи. Известни са много истории за шоубизнеса, но има и такива, които все още предстоят да бъдат разказани.
От години събирам любимите си несподелени истории.
***
Първата се случи в най-голямата американска опера. Мария Кианти бе долетяла специално от Ла Скала, за да пее в най-прочутата си роля — Мадам Бътерфлай. Всички билети бяха продадени месеци преди това. Публиката се състоеше от елегантни мъже с бели папийонкн и жени с диамантени диадеми. Нямаше нито едно свободно място.
Ала половин час преди вдигането на завесата мадам Кианти неочаквано разви остър ларингит. С усилие говореше. Пристигна лекар и заключи, че няма да може ла пее поне една седмица.
Наложи се да извикат дубльорката, млада американка, която никога не бе пяла в прочута опера. Директорът се обърна към нея:
— Мери Лу, трябва да избираме между възможността или да отложим представлението, или ти да изпълниш ролята, която донесе славата на мадам Кианти. Готова ли си?
— О, сър, моля Ви, подготвям се вече пет години — извика Мери Лу. — Уверена съм, че ще успея. Дайте ми тази възможност.
Директорът извика диригента и режисьора. После нареди:
— Добре, Мери Лу, облечи си костюма, ще ти дадем този голям шанс.
Мери Лу изхвърча от кабинета, а директорът излезе пред завесата, за да успокои разтревожената публика.
— Дами и господа, мадам Кианти е неразположена и днес няма да може да пее. В ролята ще видите Мери Лу Фицгибонс. Онези от вас, които не желаят да останат, могат да получат обратно парите си на касата.
Изведнъж всички скочиха и се втурнаха навън, за да си получат парите. В залата не остана нито един зрител и Мери Лу Фицгибонс никога не пя в ролята на мадам Бътерфлай.
И до ден днешен никой не знае дали тя може да я изпълни, или не.
***
Джоун Увърингхайтс напусна своя уютен буржоазен дом в едно малко градче в Уисконсин, за да направи кариера в Холивуд, без да обръща внимание на молбите на родителите си и на момчето на съседите, което я обичаше. След месеци обикаляне накрая се добра до Ф. Л. Гимлет, най-големия режисьор във филмовата столица.
Мистър Гимлет се обърна към двайсет и една годишната красавица:
— Джоун, видях пробните ти снимки и мисля, че притежаваш изключителен талант. Имаш красота, индивидуалност, привлекателна си и ти предлагам да играеш главната роля в следващия ми филм. Имам само едно условие към актрисите, които играят в мой филм.
— Вярност? — попита Джоун.
— Не — отвърна Ф. Л. — Трябва да спят с мен.
Джоун скочи от мястото си и гневно каза:
— Не, благодаря Ви, мистър Гимлет. Ако това е необходимо условие, за да получа място в Холивуд, не желая. Щом не мога да пробия само с таланта си, забравете за посещението ми.
— Е — каза Ф. Л. — Ако промениш решението си, обади ми се. Имам да разпределям ролите още няколко месеца.
Джоун се втурна навън, сълзи се търкаляха по бузите є, решена повече от всякога да си намери работа в Холивуд.
Но никой друг не смяташе, че тя има качества на звезда, и всички врати се затваряха пред нея.
След два месеца безплодни усилия Джоун реши да се върне в родния си град в Уисконсин и да се омъжи за момчето на съседите. Беше беден, но я обичаше.
Поне в началото наистина бе така. После започна да я бие. Биеше я без причина. След шест месеца Джоун наистина съжаляваше, че е отказала да спи с мистър Гимлет. Той беше много по-мил от съпруга є и ако го беше направила, нямаше никакво съмнение, че днес щеше да бъде известна филмова звезда.
***
Мириам Клинбъри бе една от най-големите певици на своето време. Пееше с най-добрите оркестри в страната и плочите є се продаваха в милионни тиражи. После започна да пие и кариерата є тръгна катастро-фално надолу. Затъваше малко по малко, докато накрая се алкохолизира толкова много, че не можеше да си намери никаква работа. Една нощ старият є приятел и импресарио Сам Бозал, който не бе я виждал от години, разбра, че намерили Мириам мъртво пияна и я завели в болницата близо до неговата кантора. Незабавно отиде да я навести и я заговори:
— Мириам, търсих те навсякъде. Ед Съливан иска да те включи в своето шоу, „Саймън енд Шустър“ смятат да издадат твоята книга, а Фрайърс Клъб ще ти организират благотворителен концерт.
— Кой се интересува вече от мен? — каза Мириам. — Аз съм загубена.
— Не, не си. Ти си алкохоличка. Всеки се интересува от алкохолиците. Единственото, което трябва да направиш, е да се промениш и аз ще ти организирам спектакли в нощните клубове във всички щати.
И така, Ед Съливан наистина включи Мириам в своето шоу, „Саймън енд Шустър“ наистина публикуваха спомените є, а Фрайърс Клъб наистина организираха официална вечеря. Но като че ли нищо не помагаше. Отзивите за шоупрограмата бяха лоши, книгата залежа, а парите, които Фрайърс Клъб събра, отидоха за някаква болница, за която Мириам не бе и чувала. Накрая Мириам се върна при своя добър приятел Сам Бозал и каза:
— Какво стана с обещаните ангажименти, ако се поправя?
— Опитах се — каза Сам, — но вече са ангажирали Лилиан Рот.
— Добре — каза Мириам. — Връщам се към пиенето. Никога не съм се чувствала по-отегчена от живота.
— Права си — съгласи се Сам. — Нищо друго не помага на човека да забрави всички грижи така, както алкохолът. За да засвидетелствам добрите си чувства към теб, довечера ще ти изпратя кашон с уиски в пансиона.
Оттогава нищо не се чу повече за Мириам Клинбъри.
***
Последната история не е за човек, а за слон, прочутия Трънко, звездата на цирка „Бонглинг“, който бе забавлявал децата цели двайсет години. За нещастие Трънко остаряваше и ослепяваше и мистър Бонглинг обяви, че трябва да бъде застрелян.
Един синдикален фейлетонист написа разказ за Трънко и заяви, че се е споразумял с един пазач да се погрижи за слона в края на живота му. Необходими бяха само седем хиляди долара, за да преживее Трънко щастливо последните си дни. Фейлетонистът апелира към всички зрители да изпратят малка помощ като израз на почит към слона, посветил толкова време да доставя удоволствие на хората.
Реакцията бе спонтанна. Събраха се не седем, а двайсет и пет хиляди и синдикалният фейлетонист, придружен от фоторепортери и телевизионни оператори, се появи в цирка, за да отведе Трънко в пенсия.
Докато фейлетонистът позираше със слона, вдигнал високо спасителния чек в ръка, ослепяващият Трънко — несъмнено помните този факт — събори фейлето-ниста, стъпи върху него и го смачка пред ужасените очи на милиони телевизионни зрители.
Когато собственикът на цирка видя какво се случи, той мигновено взе решение. Вкара обратно Трънко в клетката му и поръча нови афиши със следната реклама: „ВИЖТЕ ТРЪНКО, ДИВИЯ СЛОН, КОЙТО УБИ ЕДИН СИНДИКАЛЕН ФЕЙЛЕТОНИСТ.“
Трънко отново стана най-голямата атракция на цирка „Бонглинг“, доживя да забавлява следващото поколение и умря кротко в съня си сред зрителите в цирка, които бе опознал и обичаше.
