Миналия месец беше махната охраната на обвиняемата по така нареченото „мегадело за контрабанда“ бивша шефка на агенция „Митници“ Петя Банкова, която на 14 октомври 2024 г. беше пусната от ареста на свобода под парична гаранция от 10 000 лева.
След като се прибра вкъщи, тя се оплака, че е започнала да получава заплахи от български политик, чието име съдът и прокуратурата крият от обществото и до днес. Заплахите явно са били доста сериозни, защото веднага й беше назначена специална охрана от Бюрото за защита на застрашени лица към Министерството на правосъдието. Защо сега обаче заплашваната подписа декларация, че се отказва от защита и сама поиска да й бъде махната охраната?
Ще припомним, че през април 2024 г. след шумна акция Петя Банкова бе арестувана заедно с баща и син Марин и Стефан Димитрови. Според прокуратурата тримата са част от организирана престъпна група за търговия с влияние, контрабанда, пране на пари и подкупи. В медиите бяха пуснати снимки с пудел, пачки с пари, твърдението, че Бойко Рашков е замесен в корупционната афера, намеси се и името на Асен Василев. По-късно обвинения получиха главният секретар на МВР Живко Коцев, Никола Николов-Паскал, Петър Субев от Гранична полиция и шофьорът на Асен Василев Лъчезар Ставрев. След това един по един всички бяха пуснати от ареста на свобода под парична гаранция.
Защо Петя Банкова не иска охрана? Според нейния адвокат Людмил Рангелов тази охрана вече е фарс, който излишно бърка в джоба на данъкоплатците. От ноември 2024-а до днес Банкова не е била разпитвана от разследващите и по досъдебното производство не са извършвани абсолютно никакви действия. Никакви! Същото се отнася и за останалите обвиняеми. Те са напълно забравени и постепенно сами започват да забравят, че са обвиняеми по едно загърбено от Темида дело, незнайно защо замразено вече трета година. Вероятно дадената преди време политическа поръчка е оттеглена и прокуратурата е приложила своята обикната тактика – качила го е на трупчета. Като очаква с времето и обществото напълно да забрави, че е имало такова дело.
На финала Петя Банкова и останалите обвиняеми ще осъдят България в Страсбург за стотици хиляди, които пак ще плащаме всички ние, а не скъпоплатените корумпирани и политически зависими некадърници в тоги. Понеже в Народното събрание никой не си мърда пръста, за да промени законодателството в това отношение. „Стършел“ много пъти фокусира вниманието върху този проблем, но от правната комисия в парламента си измиват ръцете с твърдението, че той отдавна бил решен. И цитират Закона за държавния служител, в който съществува санкцията „регресивен иск“. Там в член 102 наистина се казва: „Държавният служител, който е причинил вреди на държавата или на трети лица при или по повод изпълнение на служебните си задължения носи имуществена отговорност“. Но каква е тя: „До не повече от тримесечното възнаграждение“. А ако „вредата е причинена умишлено или при груба небрежност“, санкцията може да надхвърли трите заплати. Значи: ако България е осъдена да плати 500 000 евро, на виновния за това ще му удържат само три заплати или малко повече. Дори това обаче няма да стане, защото сега в този закон следва най-смехотворният момент: „Регресивният иск се предявява от работодателя на виновното длъжностно лице. За съдии – от съответния съд, в който работи в столицата или в страната; за прокурори и следователи – от съответната прокуратура или главния прокурор.“
Какво е това? Правна утопия или юридически обоснована подигравка с обществото? За такъв безполезен закон шопът отдавна е дал определението „врата у поле“. Прокурори и съдии сами да се дават под съд и сами да се осъждат е толкова възможно, колкото полицаите сами да се обвиняват в насилие. Неслучайно досега никой магистрат не е осъден от колегите си по този мъртъв закон, въпреки че България постоянно е осъждана от Страсбург да плаща десетки милиони за калпавата работа на родната правораздавателна система.
Да не бъдем обаче пълни песимисти, все пак има някаква надеждица магистратите да започнат сами да се съдят. Това може да стане в следните три случая: когато върбата роди грозде, когато цъфнат налъмите или най-вероятното – когато политиците признаят, че са лъжливи лицемери и започнат да работят за благото на народа.
Сергей Трайков
