Според психолозите и психиатрите детското винаги си остава в нас.
Навиците, придобити в детската градина, упорито се проявяват чак до възрастта, в която деменцията ни помирява с политическата и икономическата околна среда.
Всички помним натегачите, които вдигаха високо ръка, когато учителката попиташе кой подреди така добре столчетата.
– Аз, госпожо! Аз!
– Не беше той, аз бях!
И не ги обичахме, за разлика от госпожата, която си ги имаше за любимци и им даваше да си играят с камиончетата, докато другите трябваше да се задоволяваме с кубчетата и куклите.
Доказателство за това, че човек никога не остарява достатъчно, ни сервират дори държавни мъже на високи постове.
Първи навири две пръстчета нагоре президентът Радев и ни обясни, че той не само че е подреждал добре столчетата в детската градина, ами и благотворително помогнал на омразното правителство в името на благоденствието на България, като лично убедил немския концерн да изгради два оръжейни завода у нас.
Отговорът бе светкавичен – два дни по-късно Бойко Борисов цъфна в централата на концерна, където проговори на немски и заяви, че не Радев, а той е подреждал столчетата и кандърдисал немците да построят заводите си у нас.
В президентството не се колебаха много – купиха билет на президента и той отлетя за Дортмунд, където да се снима в завод за снаряди и да заяви колко е хубаво, че ще си ги произвеждаме и у нас благодарение на него.
Старанието не остана незабелязано и лично госпожата – фон дер Лайен, долетя в Сопот, за да ни похвали. По протокол я посрещна премиерът, но премиерите са временни, а някои неща у нас – постоянни, и за да няма никакви съмнения в това кой подрежда столчетата, насред заводите цъфна и самият Бойко Борисов, който избута премиера у лево и държа реч на пресконференцията.
В президентството поумуваха малко, но не чак толкова дълго и отвърнаха на удара с обещанието, че ще докарат тук самолетостроителните компании и ще започнем да си правим родни, български еърбъси. А защо не – и трети оръжеен завод!
И докато двамата бивши натегачи се замерват с оръжейни заводи, не чак толкова тайно и полека г-н Пеевски започна да подрежда столчетата – като за начало – на началниците на службите за сигурност. И на кметовете. И да създава бордове за управление на несъществуващи магазини и водите на безводни градове. В името на хората. Защото по изборите хората, наричани по това време „електорат“, подреждат столчетата на избраниците си. И ги подреждат така, както им наредят. А като им наредят правилните хора, ще ги подредят правилно…
Пък онези двамата – нека си се замерват със заводите!
Румен БЕЛЧЕВ
