Широки рамене, яки ръце, бичи врат – обикновено това е представата за хамалин. Този обаче беше като рекламно лице за подсилващ сироп отпреди редовното приемане на чудодейното средство. И освен че беше хилав, имаше и очила. Веднага се сетих:
– Охо, ама вие наистина сте студенти?! Аз, като прочетох обявата за хамали студенти, помислих, че сте от „Факултето“!
– Не, студенти сме в различни специалности – потвърди хамалинът. – Кажете какво трябва да се пренесе?
– Роялът трябва да се пренесе в другата зала на ресторанта. Ще трябва да го вдигнете по пет стъпала.
– Така, значи ви трябват колеги от Консерваторията – прецени онзи.
– Аз предпочитам ваши колеги от Спортната академия, че са по-ячки – казах.
Хилавият беше непреклонен:
– Оставете аз да преценя като специалист. Всяка работа си иска специалист. За пиана, рояли и други такива най-подходящи са колегите от Консерваторията; за гардероби, бюфети и дивани са колегите от Художествената академия, а колегите от Спортната академия са за чували, кашони и обемисти денкове.
– Добре – съгласих се, – викайте колегите си от Консерваторията.
– Да, ама са заети – той изпука пръстите на ръцете си. – Ще трябва аз да се справя със ситуацията.
– Извинявайте, ама ми се виждате малко хърбав – споделих. – Вие какво следвате?
– Психология и логика.
– Затова значи сте 50 кила с дрехите и учебниците! И как точно ще пренесете рояла? Като ви гледам, ще са нужни два випуска такива като вас, за да го помръднат!
– Не се притеснявайте – изгледа ме той от низините на своите метър и седемдесет. – Качвал съм пиано на дванайстия етаж, трикрилен гардероб на петия и 50 торби цимент на покрива на триетажна къща.
– Тогава хващайте рояла и го местете!
– За това не се безпокойте, това е най-лесното, друго е трудно – да си обясним защо трябва да бъде местен.
– Ами искаме да има роял в другата зала на ресторанта! – изнервих се.
– Досега роялът е бил тук и нямате някакви оплаквания от него? – уточни кротко той.
– Не, свири чудесно, обаче клиентите в другата зала искат да слушат клавирни творби и затова роялът трябва да отиде там!
– Добре, но ако разсъдим логично, ще се съгласите с мен, че много по-лесно е вместо роялът да ходи в другата зала, клиентите оттам да дойдат тук и да го слушат.
– Обаче тукашните клиенти не искат да слушат роял, а дамски камерен оркестър! – казах и си обърсах потта от челото.
– Сложете ръка на сърцето си и ми кажете – не може ли дамският камерен оркестър да свири в другата зала и клиентите от тази зала да отидат там, за да го слушат, и да не си пречат с клиентите от другата зала, които тук ще слушат рояла?
Разсъдих и признах:
– Е… така е.
– Тогава няма да възразите, ако кажа, че най-добре е роялът да бъде в тази зала?
– Така излиза.
– Дайте тогава 500 лева и въпросът приключва.
– Защо 500 лева?! – подскочих.
– Казахте, че има 5 стъпала, взимаме по 100 лева на стъпало.
– Ама вие не сте пипнали рояла!
– Нали роялът е там, където трябва да бъде? Това искахте от мен, нали? Той е там, където трябва да бъде, значи работата е свършена – маломерният ме фиксира хищно през осемте си диоптъра. – Хайде, давайте 500 лева, че с нередовните платци се занимават колегите от Духовната академия!
Платих като поп.
Весел Цанков
