Културни антиполитики

По всичко личи, че новата „прогресивна” власт ще управлява културата чрез кьорфишеци, с които да пробва настроенията сред електората.

Още в началото на мандата в услужливи медии беше пуснат слухът за сливането на културното и туристическото министерство. Актуалната медийна партенка, която миналата седмица разбуни духовете, този път засягаше бюджета за култура. Според материал на БНТ – разходите за възнаграждения в сектора ще трябва да се свият с 10 процента.

След тази „новина” социалните мрежи завряха, завихри се масов „прогресивен” линч. Още на  следващия ден Министерството на културата побърза да пусне оправдателната си официална позиция: „Намаляването на разходите за заплати с 10 на сто, съгласно указания на Министерството на финансите за проектобюджет 2026 г., не засяга дейностите, които се финансират чрез делегирани бюджети в об­ласт­та на културата – театри, опери, филхармонии, галерии, библиотеки, читалища, училища по изкуства. Планираното оптимизиране се отнася до намаляване на трайно незаети щатни бройки”.

Тоест, преведено на обикновен български език – пострадали от свиването на бюджета ще бъдат културните институти, които не са на делегиран бюджет – сред тях са например НФЦ и НФК.

Сериозен удар ще понесе независимият сектор, всички, които се надяват на финансиране чрез проекти, най-вече европейски – културни календари, фестивали, преводна литература, международни участия и копродукции. Явно това е новият „европейски път”, по който поема културата ни под ръководството на „прогресивната” партия майка.

Нека припомним, че България е сред страните, които отделят най-малко средства за култура в стария континент – под 1 на сто от държавния бюджет и около 0,5 процента от БВП. Само за сравнение – Унгария, Естония и Хърватия дават над 2 на сто от своя БВП за култура. В Дания пък държавата субсидира окултуряването на всеки човек с 843 евро годишно.

Насред цялата олелия около казуса с орязаните финанси се появи и забавно изказване: „Средствата за културни политики и програми достигат близо 3 на сто от общинския бюджет”, информира заместник-столичният кмет по културата – Ирина Дакова.

Какво ни остава, освен да се надяваме и България да заприлича на София в това отношение. Тук съвсем непрогресивно ще заявя: ”Надеждата умира последна!”.

Симеон Видев

Още от "Стършел"

Карикатури

Как стана тая работа?

Карикатури

Стратегия и тактика

Нашият петъчен салон

ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА?

Чу се звън откъм монумента „Знаме на мира”. Жени Живкова, внучката на Тодор Правешки, която по документи му се водеше дъщеря, отново бие камбаните на майчината си асамблея. Навремето  нейната майка, „незабравимата” принцеса Людмила, събираше у нас деца от цял свят, държеше им невнятни речи за „единство, творчество и красота” и ги пускаше да разнасят […]

Карикатури

Не е виц – вице е!

Каква стана тя

ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНС

Когато човек започне да вижда по пода да пълзят змии, а по стените да лазят буболечки, време е да потърси лекар. Макар че това се отнася само за алкохолния делириум – към другите медицината е безсилна. „Бангаранга делириум: в София искат по 1500 евро за нощувка през май догодина“ – направил е кратка разходка из […]

Карикатури

Еликсир за щастие

Прочетете новия "Стършел"!