Чу се звън откъм монумента „Знаме на мира”. Жени Живкова, внучката на Тодор Правешки, която по документи му се водеше дъщеря, отново бие камбаните на майчината си асамблея. Навремето нейната майка, „незабравимата” принцеса Людмила, събираше у нас деца от цял свят, държеше им невнятни речи за „единство, творчество и красота” и ги пускаше да разнасят мира по света.
Децата пораснаха, светът не стана по-мирен, ами напротив. Полза от тая асамблея – никаква. Единствено рекламна – тогава соцрежимът шумеше международно и трупаше червени точки, най-вече сред развиващите се страни. А самата принцеса Людмила харчеше нашироко държавните средства за собствените си объркани амбиции. Беше си наумила да прави България „световен детски център на мира”, даже по нейно нареждане бе започнат строеж на хотелски комплекс в най-красивата и девствена гора край морето – над залива Аркутино. Местност, обявена за резерват. За дъщерята на Живков нямаше невъзможни неща – държавата є беше бащиния. Бетонът на многоетажната сграда бе излят, но смъртта на Людмила спря строежа. И днес сивите конструкции стърчат над „Аркутино”, за да напомнят, че строителните безобразия не започват с годините на прехода.
През десетилетията на прехода Жени Живкова нееднократно се опитваше да поднови асамблеята на „майкини си“. И то все когато нейната партия БСП е в и около властта. Напъни за възраждания на Людмилиното наследство бяха правени по времето на президента Първанов, приел да е патрон, в ролята на патрон бе се пробвал и Огнян Герджиков, когато председателстваше парламента.
Поредният патрон сега е президентката Йотова. Тържествата на 1 юни в местността „Камбаните” са организирани от фондация „Знаме на мира”, на която Жени Живкова е председател. Участва и Светият синод – светите отци подаряват камбана от името на православната ни църква.
Ясно е, че от тия реставрации на Живковото наследство нищо съществено няма да произлезе.
Но пък внучката-дъщеря Жени използва повода да се яви по телевизията, да напомни за майка си и за дядо си, като повтори заклинанието, че „Тодор Живков каквото бил построил, днешните политици не могат да го боядисат.”
И да удари камбаната на носталгията по социализма.
Тоя звън радва слуха на Радевите избиратели – камбаната бие за тях.
Михал Мишковед
