Г-жа Грозданова потропваше с крак пред вратата на асансьора, който се бавеше някъде по етажите. Изведнъж чу пъшкане, скърцане и влачене на тежък предмет по площадката на първия етаж. След секунди пред погледа є се появи съседката Стела, която заслиза към нея. Беше стиснала под мишница триножник с размерите на средновисок мъж, а краката му се удряха във всяко стъпало.
– О, слънце, къде го носиш това чудо? Да не си станала художничка?
– На сина го купихме, ще рисува на вилата, после заминава на арт пленер за две седмици.
– Браво, не знаех, че има талант – зарадва се Грозданова и отвори вратата на благоволилия да се появи асансьор.
– Няма, но ще го развиваме. Писали му, моля ти се, петица по изобразително изкуство за годината. От горе до долу шестици, само по рисуване – пет.
– Ама това си е много хубава оценка, слънце.
– Хубава. А дипломата? За една стотна по-надолу някой ще го измести при кандидатстване. Колко такива случаи знам.
– Е, не можахте ли да се разберете нещо с учителката?
– Запънала се е, не възприема разумни доводи. Не може, казва, дръжките на амфората да са несиметрични. Пък аз є казвам, госпожо, вижте картините на Пикасо, две очи симетрични няма, навсякъде носове, на жените всичко им е разместено, а вие ми говорите за симетрия. Моят Антъни от Пикасо се учи. Той е любимият му художник. А тя ми казва да не намесваме кубизма. Първо трябвало да усвои традиционните форми. Та семейно решихме, че ще се явява на повишителен. А вие как завършихте годината?
– Много добре. Петици и четворки, доволни сме. Само две тройки, и то където най-малко очаквах – едната по математика. Казвам ти, аз като майка най-добре си познавам детето, знам какво може. Гледам го, като ни помага в магазина, смята като фурия. Без калкулатора изчислява колко да поиска и да върне, а в училище ги занимават с квадратни уравнения и не знам какви си окръжности. И по философия така. През първия срок – това философско течение, онова течение, един мисли и следователно съществува, друг знае, че нищо не знае. Едвам върза четворка. Казвам му спокойно, маме, втория срок ще я оправиш, ще учите психология. А той – роден психолог. Може да ти каже кой с колко пари влиза в магазина, дали е взел пенсия, дали е разсеян и не внимава колко му връщаш, дали ще си прибере рестото до последния евроцент, или ще му остави пет цента. Като скенер е и при тази безспорна дарба – тройка.
Почукване и покашляне от първата площадка прекъсна социалното общуване на двете съседки. Г-н Ушев, подпрял се на бастуна си, ги гледаше. Как ли беше слязъл от третия етаж?
– Мили дами, следващия път, когато решите да си поговорите дългичко по съседски, моля да не задържате асансьора.
– Много съжалявам, г-н Ушев – ние обсъждаме екзистенциални проблеми – философски, така да се каже – поясни Грозданова.
– Да, говорим за изкуство – за самия Пикасо.
– Много хубаво – „Герника“, „Момче с лула“, „Сънят“, но аз докато сляза по стълбите, ще забравя закъде съм тръгнал.
– Шегувате се, г-н Ушев, имате чудесна памет. Отивате до нашия магазин за кисело мляко и вестник. Синът ми е там. Чака ви. Ще ви помогна – отвори входната врата Грозданова и я задържа, докато възрастният мъж излезе с куцукане.
– Много фин човек, слънце, аристократ по душа – прошепна с умиление Грозданова, – и нищо не разбира от математика.
– Тук си в грешка, мила моя, голяма при това. Изпитвал е чичо ми в университета по висша математика.
– Не може да бъде! – пребледня Грозданова. – Висшата прилича ли на нисшата? Ох, забравих нещо в магазина, трябва да се върна! Хайде, доскоро!
Ирена Георгиева
