Не става дума за спектакъла на Теди Москов с такова заглавие. А за тъпанари, освен в преносен, и в буквален смисъл, защото удрят тъпан, наречен „бубен“. Думкат с него по исторически места и по медиите.
Тъй като тъпанът е свързан с историята, ето малко предистория. Помните ли великия историк Божидар Димитров, който всяко лято правеше епохални археологически открития, най-вече в родния си Созопол? Във времената на борците-мутри от ВИС и СИК Димитров обяви,че е открил на Харманите скелет на древен борец-застраховател. До скелета имало и бухалка, оръдието на древната мутра. После откри скелет на проститутка отпреди Христа, след това и Ноевия ковчег – дървено корито, с което древният Ной е плувал в Потопа. Така Димитров удряше тъпана, като даваше храна на медиите. А и на себе си, защото получаваше средства за разкопки в родния си Созопол.
По неговите стъпки днес върви и проф. Николай Овчаров, който всяко лято има археологическа сензация за обществеността. Освен че продължава да копае древния Перперикон, професорът допълнително вдига шум около него.
Тази година е докарал у нас истински шаман от Монголия, който да призове духовете с ритуала „камлаене“. Първия ритуал 85-годишният шаман Отгон Балгандорж извърши на Перперикон. Изля водка върху светилището и удари „бубена“, след което изпадна в транс. На някои от водката им се явяват бели мишки или розови слонове, а на шамана му се яви сова. Совата рекла: „Народът ви е на прав път, но трябва да има съгласие и единство, за да продължи“. Какво да продължи – духът-сова не се доизказал, но ние трябва да се досетим, че става дума за „прогресивната линия“ на правителството. Нали то трябва да отпусне и средствата за археологическите занимания на професора.
В репортажа на бТВ Овчаров нарече шамана с тъпана „научен експеримент“.
За такива „научни експерименти“ на наши професори сме чели в сатиричния роман „Мисия Туран“ на рано отишлия си писател Алек Попов. Чели сме и сме се смели на историческите абсурди, описани там. .
Но всички абсурди, на които сме се смели, после се случват наистина. Историците даже надграждат въображението на сатириците.
Михал МИШКОВЕД
