„Оцет ли пи, лимон ли яде?” – се пее в песен на Стефан Вълдобрев, която сякаш е писана за нашия премиер Румен Радев.
Той и като президент си беше доста кисел и почти не се усмихваше, но откакто е на премиерския пост, става все по-намусен и недоволен.
Сякаш му е крив целият свят, а той самият винаги е прав.
Според него е бил прав, когато убеждаваше, че договорът с турската фирма „Боташ” е изгоден, прав е и сега, когато го замразява. Отказва участие в коалицията от държави, помагащи на Украйна, а същевременно неговата външна министърка участва в среща в Киев и декларира подкрепа заедно с другите европейски държави. Двойнствената политика на Радев не е изненада, открай време в чужбина той говори едно пред европейските ни партньори, а у нас – обратното, за да печели електорат.
Политикът Радев е като яке с две лица – облича го така, та да се хареса според случая.
Когато през март обяви, че американските самолети-цистерни на летище София са заплаха от ирански удар, беше облякъл якето от миротворческата му страна – така изискваше предизборният популизъм. Сега като премиер, когато прие същите самолети на летището в Безмер, обърна якето откъм милитъри цветове. И ни убеждава, че няма опасност Иран да ни удари, тъй като американците си пазят самолетите, та покрай тях пазят и нас.
В социалните мрежи му дадоха точното определение – „лицемер от Безмер”. Това много му отива.
Да си двуличен сигурно не е лесно. Както и да го прикриваш, външно ти личи, че си пил оцет или гризал лимон. И нещо те човърка отвътре.
Дали пък премиерът ни не страда от стомашен рефлукс, гастрит или лошо храносмилане? Добре би било да се допита до съпругата на своя депутат Владо Николов, която всяка вечер ни рекламира по телевизията някакъв пробиотик.
Може пък пробиотикът да подейства…
М.
