В броя от 24 юли „Стършел“ фокусира вниманието към един голям проблем в родното правораздаване. Дело в Софийския градски съд, по което Росен Милошев е ответник, е разпределено да се гледа от съдия Любомир Луканов. Р. Милошев обаче иска той да си направи отвод, защото през 1987 г. е вербуван като агент на Държавна сигурност с псевдоним „Витанов“. А лице, станало част от комунистическата диктатура, поставила себе си над закона, не може да гарантира справедливост на съдебния процес. „Всяко Ваше действие по делото ще бъде тежко обременено от съмнение, че методите на агент „Витанов“ не са забравени, а просто са облечени в съдийска тога“, се казва в искането. То завършва, че Р. Милошев отказва съдбата на неговия правен спор да зависи от преценката на лице, което е морално компрометирано, и затова настоява да се оттегли от делото.
Ето какво му отговаря магистратът Луканов: „Съдията по делото не е избирал кога и къде да се роди, нито е отговорен за „Народния съд“ и „Възродителния процес“. В искането не се сочат никакви факти съдията да е извършвал репресивни или неморални действия във времето на авторитарното държавно управление. Фактът, че едно лице е било вписано като част от структурите на Държавна сигурност, не го прави съпричастно към извършеното от комунистическия режим, нито е основание, че е морално компрометирано. Поради това съдията приема, че искането за отвод е неоснователно и го отхвърля.“
Никой не обременява съдия Луканов с вина за „Възродителния процес“ или за „Народния съд“. Агентурното дело обаче доказва пряка съпричастност към репресивната служба на тоталитарната държава и въпреки твърдението на самооневиняващия се магистрат, че няма „данни за неморални действия“, наличието на тайни агенти в правораздавателната система е абсурд, срам, позор и абсолютно безобразие.
През 1990 г. делото на агент „Витанов“ е било унищожено. Може би, за да не се види кога, какво и срещу кого е донасял? Ако папката е била празна, едва ли някой би я унищожил. Даже обратното, щяха да я оставят на показ, за да се види колко почтен е бил магистратът, като не е писал доноси срещу никого. Съдия Луканов не отрича, че е бил вербуван от репресивните служби, но от отказа му за отвод личи, че това изобщо не го притеснява. И защо да си дава отвод, след като за съдебната власт няма проблем да си агент на ДС. Когато на 25 юни 2008 г. Комисията по досиетата съобщи за неговото вербуване, той не беше единственият. Тогава бяха обявени имената не на един или двама, а на … 22 действащи съдии, все бивши сътрудници на Държавна сигурност. Такъв е и Николай Маджаров например, който беше зам.-председател на най-големия български съд – Софийският районен съд. А през 2025-а даже стана и негов председател.
Принадлежността към ДС е категорично основание за отвод и всякакви алабалистики за непознаване на дейността на репресивния апарат не са аргументи за неоттегляне от делото. Вместо съд и строго наказание за всички агенти на репресивния апарат, станали причина за огромни трагедии, вкарали в затвора невинни и убили бъдещето на млади хора заради политическите им убеждения, доносниците и кадровите служители продължават да са част от най-важната предпоставка за нормална и демократична държава – съдебната система. Това обаче няма как да стане, защото точно правосъдието е главният виновник за липсата на истинска демокрация в България. Закриваме Комисията по досиетата, понеже ченгетата от тайните служби отдавна не били фактор, били част от историята. Оказва се обаче, че в СГС може да ни съди агент „Витанов“. И никой нищо не може да направи срещу това безобразие. Уж живеем в 2026-а, а се усеща като 1986-а. Защото сърцевината на цялата ни държавност е отровена и се унищожава от паралелно правосъдие, ръководено от задкулисни центрове, а не от буквата на закона.
Едва ли населението, от чиито данъци се дават огромните заплати на магистратите, желае делата му да бъдат гледани от ДС. Но това е факт и през 2026-а, въпреки всички успокоителни приказки, че неговите слуги отдавна не съществуват. Не само съществуват, но и преценяват кое е морално и кое не е, като ни съдят. А политиците, част от които също са агенти на репресивните служби, залъгват хората с обещания вече 35 години за съдебна реформа. Тоест – ще реформират себе си. Като Румен Радев, чието президентство беше пълно с функционери на ДС, а сега ги е вкарал в Народното събрание и в правителството на „Прогресивна България“. Голям прогрес, няма що. Ние жадувахме да живеем в Европа без граници, но се оказа, че живеем в безочлива наглост, която няма граници.
Сергей Трайков
