Филм от преди половин век. Според знаещите испански заглавието е взето от испанската поговорка „Отгледай гарвани, да ти изкълват очите“.
Е, отгледахме. Убиха човек – бавно, с наслаждение, мъчително, безсмислено.
Но отглеждаме и още.
Как?
Елементарно.
Когато нервите на възпитателка в детска градина изпушат и издърпва ухото на немирника, възмутените родители обсаждат редакциите и телевизиите и настояват за нейното уволнение.
Когато ученикът не си знае урока, не му пишат двойка, защото това разваляло показателите на училището.
Когато хайманата не идва в час, няма как да му се пише неизвинено отсъствие и заплаши с изключване – нали според поредицата образователни реформи вече не ученикът следва знанията, а парите следват ученика!
Когато вече поизкласилият гимназист цъфва в класа пиян или още по-зле – дрогиран, учителят няма право да го изгони – това травмирало психиката на подрастващия.
Живот без правила и без санкции за нарушаването им – в този инкубатор се излюпват гарваните.
Възпитавани у дома си от родители, които бързат да тикнат телефон в ръката на бебето, за да не мрънка, докато се занимават с много по-важните си работи.
Които фучат по пътищата без правила, бързо и яростно – като във филма.
Чието сексуално възпитание е спряло до песента „няма не искам, няма недей“.
Последната книга, която са прочели в живота си, е „Зайченцето бяло“.
Моделът за поведение са си го формирали от екшъните, в които единственият аргумент е юмрукът, евентуално – и пистолетът. Прещракайте вечер филмовите канали на телевизиите – ако до десет секунди в кадър не се появи човек с пищов в ръката, значи ще се появи в следващите десет.
Ще речете – тийнейджърите не гледат телевизия.
Не гледат и новините – за да научат предизборно кои от депутатите са закрилници на педофилите и кои – борци срещу извратеняците. Е, изборите минаха, борците забравиха за борбата си, а закрилниците си намериха други, по-скучни теми за заяждане.
Развълнуван от дискусиите сръчко написа и издаде цяла книга с инструкции как се организира лов на педофили и телевизиите радостно я рекламираха. Макар че дечурлигата, също като нас, не четат и книги, защото няма как да се скролва по хартията.
Оставяме възпитанието на малките гарванчета на инстаграмите и тиктоците. Откъдето вземат идеи как да събират клипчетата им лайкчета и последователи. Колкото по-шантаво – толкова по-посещавано!
Някои се нагълтват с промишлени количества парацетамоли, за да се прославят по цял свят. Други се катерят по покривите на влаковете, без да се сетят, че на света има и такова нещо като волтова дъга. Трети – просто бият някой по-слаб от тях пред камерата на услужлив приятел. Четвърти – водят цяла група снимащи, за да документират подвига им – как примамват наивен човек, за да се гаврят с него, пребият до смърт, а накрая и оберат, та да не са капї.
Забравих – и да развеят над агонизиращия знаме със съмнително познат орел на него.
Дуварите на градовете все повече се запълват със свастики, по сергиите се продават сувенирчета от Третия райх, дори до скоро футболните агитки развяваха странни знамена и размахваха десни лапички, за да подкрепят любимия отбор.
Така нареченото общество се прави, че не ги забелязва. Така нареченото общество в момента с настървение рови из сайтовете, за да прочете още и още подробности как в продължение на цял час се умъртвява човек. Ако има и снимки – още по-добре!
А би трябвало да ги забележи. За да опита да въведе в сбърканата ни държава поне някакъв елементарен ред.
Защото в свят, в който няма правила и ред, един ден гарваните ще опитат да въведат свой.
Нов ред. Гарванов.
Румен Белчев
