В управленската програма на Радевото правителство, изготвена (някои разпознават стила на ИИ) и представена от вицепремиера Иво Христов, е обърнато внимание на медиите. Частта е озаглавена „оздравяване на медийната среда”.
Прогресистите забелязали, че „средата” е болна, и те щели да я лекуват. За милиони българи няма лечение, пък управниците се хванали с медиите. Ще пуснат по клиничните пътеки да кретат не хората, а журналистиката. Която и без това си крета. Нямаме детска болница, но ще има „болница за медиите” – до края на 2027 година щял да се създаде някакъв специален държавен орган, който да следи за прозрачност на медийната среда.
Идеята на Иво Христов за „прозрачност” е прозрачна. За него това означава всички медии да са „прогресивни” и да пеят дитирамби за великия премиер Радев и за успехите на правителството. Христов се дразни, че сега журналистите не ги хвалят достатъчно, в интервю посочи БНТ за „прогресивна”, а смъмри БНР, за него не можело да се каже същото. В подкрепа на вицето, от Брюксел веднага се обади възрожденският евродепутат Волгин и доста „етично” наруга свои бивши колежки от БНР, като им препоръча скорошно пенсиониране. Та да освободят в ефира място за нови гласове, послушни и прогресивни.
Помним, че вицепремиерът Иво Христов започна кариерата си като журналист. Преди десетина години той бе част от екипа на едно „полулегално” списание, озаглавено „Аспекто”. Негови колеги и съмишленици там бяха П. Волгин, В. Вацев, А.Сивилов, Д.Григорова и др. подобни, които днес са много изявени путинисти. Тогава, преди десет години, бяха по-прикрити. И списанието бе прикрито – то нямаше адрес, телефон, водомер, редакционно каре с издател и главен редактор – само пощенска кутия. От години у нас е в сила закон, според който всяко печатно издание или електронно средство за информация трябва веднъж годишно да подава декларация в Министерството на културата, където да опише собствениците. Иначе – глоба.
Ние от „Стършел” го правим, всяка година подаваме такава декларация. Но „Аспекто” не го правеше. Демонстративно. И никой не разбра кой го издаваше и кой го финансираше. Говореше се, че зад него стои бизнесмен от Плевен, с потомствен гръб от ДС. Между другото, и самият Иво Христов има етикет с такъв произход – като марково вино, с контролиран ДС произход. Дълги години баща му е бил соцченге по посолствата.
Макар да е учил на запад, Иво Христов по наследства е с ченгеджийски манталитет. Затова се натиска да управлява, да контролира, да назначава – така си представя „оздравяването” на медийна среда. Среда, държана със здрава ръка.
И няма кой да го спре.
Докато демократичната опозицията си бърка в носа, прогресистите ще ни бръкнат в мозъка.
Михал Мишковед
